Няколко дни по-късно Квинт Арий изпрати радостна вест. При числено превъзходство пет към един в полза на бунтовниците войниците му се бяха спотаили по склоновете на планината Гарган в Апулия и бяха атакували изненадващо недисциплинираната и зле построена армия на Крикс. Той и всичките му трийсет хиляди последователи бяха загинали — онези, които оцеляха в сражението, бяха публично екзекутирани. Квинт Арий не желаеше да оставя врагове в тила си.
Гелий нямаше същия късмет. Както Арий се справи с Крикс, така постъпи Спартак с Гелий. Единственият легион на консула се пръсна в панически ужас в момента, в който от планинските склонове към тях се спусна многократно по-голямата армия на бунтовниците — както се оказа, войниците бяха постъпили разумно и малцина загинаха на бойното поле. Освен това бяха взели добра дистанция пред преследвачите си, та не се наложи да захвърлят оръжието си. Когато Арий се присъедини към Гелий, двамата успяха годе да изправят пострадалия легион на крака. Във всеки случай не се налагаше връщане в Капуа.
Спартак продължи право на север, за да се разправи с Лентул Клодиан. Един пленен римски трибун му беше издал плановете на врага и той смяташе на свой ред да го вкара в капана. При Хадрия двете армии се сблъскаха и изходът беше кажи-речи като с Гелий. Армията на Клодиан се пръсна на всички страни. Така Спартак можеше да продължи безпрепятствено на север.
Без да се отчайват, Гелий, Клодиан и Арий събраха четирите легиона на едно място и си опитаха още веднъж късмета при Фирм Пицен. И този път бяха разгромени. Спартак вече беше навлязъл на територията на галската земя. Прекоси Рубикон и в края на секстил се озова в Италийска Галия. Емилиевият път скоро щеше да го изведе при Плаценция и склоновете на Западните Алпи.
Долината на Пад беше богата на всякаква растителност, за конете имаше обилна паша, за хората — пълни догоре хамбари, до които градовете не можеха да откажат достъп. След като се научи да опустошава всеки град, който се изпречи на пътя му, Спартак не виждаше причина да бъде благосклонен тъкмо към жителите на Италийска Галия.
При Мутина, на средата по пътя за Алпите, огромната армия на Спартак се сблъска с единствения легион, който управителят на провинцията Гай Касий Лонгин имаше под ръка. Римляните се биха с достойнство, но нямаха шанс за победа. Касиевият легат Гней Манлий се появи на свой ред два дни по-късно начело на втория легион, но и той беше сразен.
Последният римлянин, с когото Спартак бе разговарял лично, беше военният трибун, заловен при първия разгром на Гелий Попликола няколко месеца по-рано. Нито при Хадрия, нито при Фирм Пицен Спартак не бе успял да срещне отблизо Гелий, Клодиан или Арий. Но при Мутина армията му се сдоби с двама знатни пленници — Гай Касий Лонгин и Гней Манлий, затова бунтовникът си направи удоволствието да разговаря с тях — нека най-сетне двама членове на сената видят с очите си с кого си има работа цяла Италия. Време беше в Рим да научат кой е врагът им. Спартак нямаше намерение да убива или задържа Касий и Манлий — искаше те да се приберат в Рим и да разкажат за преживяното.
За всеки случай Спартак беше оковал и двамата пленници във вериги. Преди да ги доведат при него, беше облякъл чисто бяла римска тога и се беше разположил на подиум, така че да ги гледа отвисоко. Касий и Манлий го изгледаха с видимо учудване, но едва когато Спартак ги заговори с кампанийския си акцент, те окончателно се увериха откъде е родом.
— Ти си италиец! — възкликна Касий.
— Римлянин — поправи го Спартак.
Но в рода на Касиите не се раждаха страхливци. Всички бяха по природа храбри и дори свирепи, но дори да допускаха някоя фатална грешка като пълководци, никога не бягаха от полесражението. Този Касий се оказа достоен наследник на предшествениците си. Вместо да показва уплаха, той вдигна окованата си ръка и заканително размаха юмрук към красавеца на подиума.
— Да не бяха тия позорни окови, щеше да си мъртъв римлянин! — процеди той през зъби. — Дезертьор от легионите, а? И си станал тракиец чак на арената!
Спартак се изчерви от яд.
— Не съм никакъв дезертьор. В мое лице виждате един почтен римски военен трибун, който беше несправедливо съден за бунт в Илирик. Намирате веригите за позорни? Как мислите аз се чувствах в моите окови, когато ме пратиха в прокълнатата школа на Бациат? Вериги за вериги, проконсуле Касий!
— Хайде, убивай ни, да не си губим времето! — подкани го Касий.
— Да ви убивам ли? О, не, нямам такова намерение — усмихна се Спартак. — Ще ви пусна на свобода сега, след като усетихте позора от това да носиш окови. Ще се върнете в Рим и ще обясните на сената кой съм аз и къде отивам. Както и ще го предупредите какво възнамерявам да направя, щом стигна целта си… И когато се прибера в Италия.