Два дни по-късно, яхнал белия си кон, който сам беше кръстил Държавния кон на Помпеевци, сиреч коня, който римската държава им е връчила, за да се защитават редът и мирът, Помпей поведе своята войска на юг, през земите на народи, които само допреди няколко години бяха настроени изключително враждебно към Рим. Южните пиценци, вестините, маруцините, френтаните, всички се бяха борили за свободата на италийските съюзници, заробени отдавна от Рим. Тяхното поражение до голяма степен се дължеше на човека, когото Помпей искаше да срещне — Луций Корнелий Сула. И все пак никой не помисли да попречи на военните му планове, дори имаше желаещи да се запишат в армията му. Новината за поражението, което бе нанесъл на Карбон, беше разбунило духовете на тези войнолюбиви народи. Ако битката за Италия беше изгубена, все щеше да се намери друга кауза, за която да се воюва; общото мнение бе, че ще е добре да се вземе страната на Сула, вместо на Карбон.
Настроението на легионите беше приповдигнато, когато стигнаха град Бука и оттам продължиха навътре през сушата по хубавия път, който водеше до Ларин, в Апулия. Шестнайсет дни изминаха, преди Помпей с осемнайсет хиляди войници да стигне малкото, но преуспяващо градче, център на плодородните земи наоколо. Там бе посрещнат от тържествена делегация, от която не отсъстваше нито един по-виден гражданин на Ларин. Целта на делегацията бе една — по-бързо да го отпратят да си търси късмета далеч от домовете им.
Следващото сражение се разигра на пет километра от Ларин. Карбон бе побързал да съобщи в Рим за сина на Касапина и трите му легиона опитни войници. От Рим на свой ред се постараха да попречат на войските на Помпей и Сула да се съберат. Два от легионите в Кампания под командването на Гай Албий Каринат бяха пратени незабавно със задачата да спрат Помпей. Двете армии се срещнаха: сблъсъкът беше тежък, кървав и решителен. Каринат разбра, че няма да спечели, и побърза да отстъпи, преди да е изгубил твърде много хора — синът на Касапина започваше да се ползва с уважение.
Войниците на Помпей вече бяха достатъчно самоуверени и се движеха по-бързо. Бяха преминали петстотин километра. Достигнаха Сепин, град по-малък от Ларин, където се разбра, че Сула е близо. Бил отседнал на лагер в съседство с Беневент.
Но имаше още една битка за спечелване. Луций Юний Брут Дамазип, брат на някогашния приятел и легат на Помпей Страбон, се опита да приготви засада из пресечената местност между Сепин и Сирпий. Обаче съгледвачите на Помпей отдалеч откриха скривалището на Брут Дамазип и двата му легиона и той ги нападна изневиделица. Брут Дамазип изгуби неколкостотин войници, преди да успее да се измъкне и да се изтегли възможно най-бързо към Бовиан.
Помпей не пожела да преследва врага, но далеч не поради съображения, каквито Варон или подчинените му офицери предполагаха. Не го тревожеше това, че не познава местността, че не е сигурен дали врагът не се опитва нарочно да го подмами към капан. Не, Помпей имаше съвсем други мотиви. Цялото му съзнание бе обзето от една-единствена мисъл — приближаващата среща с Луций Корнелий Сула.
Пред невиждащите му, замечтани очи се разгръщаха величествени картини: как двама полубогове с искрящи коси и красиви лица слизат грациозно от седлата си и с походка на лъвове, с премерени, тържествени крачки вървят един срещу друг по каменните плочи на римски път; как от двете страни на пътя са се скупчили хиляди люде от околността, а зад всеки от двамата великани са се строили в покорство римски легиони и хиляди очи са се вперили във всеки техен жест. Зевс се среща с Юпитер, Арес се среща с Марс, Херкулес се среща с Милон, Ахил — с Хектор. Да, този миг щеше да бъде възпяван през вековете, както дори легендите за Еней и Турн не са били възпявани! Първата среща между двамата колоси на този свят, на двете слънца, които огряват земята. И макар залязващото слънце все още да напича, огненият му диск почти докосва хоризонта. Докато изгряващото! Вече на свой ред изгаря земята, но тепърва ще става още по-изпепеляващо, докато не стигне зенита си високо в небето. „Слънцето на Сула вече залязва — мислеше си победоносно Помпей. — Докато моето едва се показва над източния хоризонт.“
Прати най-напред Варон, за да предаде благопожеланията му на Сула и да му разкаже за цялата експедиция от Ауксим до Беневент, без да спестява нищо от тежките загуби на противника, нито имената на победените пълководци. Както и да поиска от Сула лично да посрещне Помпей на пътя, за да видят всички с очите си как Помпей е дошъл доброволно и с мир, за да предложи себе си и своите легиони на най-великия човек на епохата. Варон в никакъв случай не биваше да казва: „на всички епохи“ — това Помпей със сигурност не мислеше и никога не би изрекъл.