„Как бих могъл аз да грея на фона на тези жалки човешки останки?“ — мислеше си Помпей, докато се бореше със сълзите на разочарование, които напираха в очите му.
Когато се приближи, Помпей протегна десницата си, изпъна длан и разпери пръсти.
— Императоре! — извика той.
Сула се изкикоти и с огромни усилия на свой ред вдигна ръка в армейски поздрав.
— Императоре! — извика той набързо, преди да залитне срещу Помпей. Мократа му, изцапана кожена броня вонеше на вино и повръщано.
Варон веднага дотича от другата страна на Сула; двамата с Помпей помогнаха на Луций Корнелий да се върне до мулето, след което го качиха на голия му гръб.
— Изрично настоя да те посрещне на пътя, както ти беше пожелал — прошепна Варон на Помпей. — Така и не можах да го разубедя.
Помпей на свой ред яхна „държавния“ си кон и кимна на войниците си да продължат след него. След това застана от едната страна на Сула и заедно с Варон поведоха мулето към Беневент.
— Не мога да повярвам! — не се сдържа Помпей пред Варон, след като двамата предадоха почти заспалия Сула на слугите му.
— Прекара доста тежка нощ — отговори приятелят му. Помпей никога не беше споделял с него своите фантазии, затова и той не можеше да знае колко огромно е разочарованието му.
— Тежка нощ? Какво искаш да кажеш?
— Всичко е заради кожата му. Бедният. Преди известно време прекарал тежка болест и го пратили в Едепс — самотно селце недалеч от Халкида Евбейска. Лекарите в тамошния храм се смятат за най-добри в цяла Гърция. И което си е истина, успели да спасят живота му! Наредили му да не яде зрели плодове, мед, хляб, сладкиши, вино. Но освен това му препоръчали да се кисне в някакви лечебни води до храма и тогава цялата кожа на лицето му започнала да се лющи. Откакто отишъл в Едепс, Сула има периодични пристъпи на ужасен сърбеж. Все така се въздържа от зрели плодове, мед, хляб и сладкиши, но затова пък виното облекчава сърбежа. — Варон въздъхна. — Оттогава постоянно прекалявал с виното.
— Защо точно лицето? Защо не краката или ръцете? — попита недоверчиво Помпей.
— Кожата му била жестоко изгоряла от слънцето. Не си ли спомняш как неизменно носеше шапка с периферия да му пази сянка, ако слънцето напича. Но в Едепс организирали някаква много важна местна церемония в негова чест и въпреки болестта си той се изкушил вместо шапка да си сложи боен шлем. Предполагам, че е получил жестоки изгаряния, които са се възпалили от водата. — Варон така и не разбираше защо приятелят му така се възмущава от трагедията на Сула. — Главата му е заприличала на някакъв натежал плод, който обаче пръска кръв и меса! Невероятна гледка!
— Невероятно е, че говориш като циничен гръцки лекар — ядоса се Помпей. — Къде ще ни настанят? Далеч ли е? И какво ще правя с войската си?
— Мисля, че Метел Пий вече отиде при войниците да ги отведе до лагера. Офицерите сме настанени в хубава къща недалеч оттук, на тази улица. Ако сега отидем да похапнем, ще имаш време да се заемеш с разквартируването на войниците.
Варон така и не разбираше какво тревожи приятеля му Помпей по природа не беше състрадателен, в това бе имал случай да се увери; тогава защо го бе налегнала мъката?
Същата вечер Сула покани двамата новодошли на обилна вечеря в своята собствена квартира, за да ги запознае с останалите офицери. Мълвата за пристигането на Помпей отдавна бе обиколила Беневент. Всички говореха колко е млад, колко е красив, до каква степен го обожават войниците му. И легатите на Сула всички до един стояха като на тръни, отбеляза с известна ирония Варон, докато ги наблюдаваше. Когато Сула покани Помпей на най-почетното място на своята кушетка, без да остави място за трети човек между тях, останалите бяха готови да убият с поглед младока. Но Помпей нехаеше! С нескрито задоволство се настани на кушетката и заговори със Сула, сякаш другите наоколо не съществуваха.
Сула беше изтрезнял и не му личеше да страда. Там, където сутринта бе текла кръв и лимфа, сега се бяха оформили корички, което го правеше спокоен и дружелюбен — очевидно леко замаян от запознанството си с Помпей „Щом и Сула вижда у Помпей това, което аз виждам, значи съм прав“ — повтаряше си Варон.
Той си каза, че ще е най-добре, ако първо насочи вниманието си към своя съсед по кушетка, преди да се заинтересува и от останалите. Затова приятелски се усмихна на сътрапезника си — Апий Клавдий Пулхер. Човек, когото харесваше и уважаваше.