— Дали Сула е в състояние да ни поведе към победа? — попита Варон.
— Умът му работи, както и преди — увери го Апий Клавдий. — Ако успеем да го държим повече време трезвен, Карбон просто няма шансове, с колкото и войска да разполага — Клавдий чак потръпна при мисълта и направи кисела гримаса. — Усещаш ли в стаята нечие злокобно присъствие?
— Определено — съгласи се Варон, макар да знаеше, че двамата говорят за различни неща.
— Посветих известно време на проблема — започна да обяснява Апий Клавдий. — Това беше по време на престоя ни в Делфи. Посещавах по-малките и неизвестни храмове, за да се уча на място. Навсякъде около нас действат невидимите пръсти на тайнствени сили. Повечето хора не си дават сметка за тях, но ние с теб, Вароне, сме свръхчувствителни към излъчването на тези сили, достигащо до нас от най-различни места.
— Какви най-различни места? — изненада се той.
— Под нас, над нас, навсякъде около нас — заговори му Апий Клавдий с гробовен глас. — Пръсти на тайнствени сили! Не знам как по-добре да се изразя. Как може човек да опише нещо невидимо, осезаемо само за свръхчувствителните? Не става дума за боговете, нашите или олимпийските, не става дума дори за старите римски божества — нумините…
Но останалите хора в трапезарията вече бяха привлекли вниманието на Варон и докато бедният Клавдий разгорещено му разгръщаше своите теории, сътрапезникът му насочи погледа си към другите легати на Сула.
Най-напред Филип и Цетег, двамата вечни изменници. Всеки път, щом Фортуна набележеше своите нови избраници, те обръщаха тогите си наопаки според това, как ще се хареса на новите господари, и им предлагаха услугите си. От двамата Филип бе по-амбициозният. След няколко изборни неуспеха се бе добрал до заветната консулска длъжност, след което при Цина и Карбон дори стана цензор, върха в политическата кариера, на който и да е римлянин. Цетег от своя страна — и той като Сула от патрицианската фамилия на Корнелиите — предпочиташе да стои в сянка, да използва положението си на скромен римски сенатор, за да манипулира своите колеги от задните редове на залата. Двамата лежаха един до друг, говореха на висок глас и не обръщаха внимание на останалите.
На съседната кушетка, отново вглъбени в собствения си разговор, бяха настанени трима млади люде. Каква прекрасна комбина! Верес, Катилина и Офела. Един от друг по-големи разбойници, в това Варон беше сигурен, нищо че Офела мислеше повече за политическа кариера, отколкото за пари. За сметка на това Верес и Катилина дори не криеха амбициите си: за тях винаги бе достатъчно да спечелят някоя жълтица в повече.
На четвърта кушетка се разполагаха други три знатни фигури, този път символи на римската почтеност и достойнство: Мамерк Емилий Лепид, Метел Пий и Варон Лукул (Варон се казваше осиновителят му, по рождение Варон Лукул беше брат на най-верния поддръжник на Сула — Луций Лукул). И тримата дори не се мъчеха да скрият презрението си към Помпей.
Мамерк беше зет на Сула — спокоен и уравновесен човек, съумял да спаси голяма част от богатствата на Сула, както и да отведе роднините му в безопасност в Гърция.
Метел Пий — или Прасчо-син — беше преплавал морето от Лигурия до Путеоли с войската си и в компанията на легата Варон Лукул. Стъпил в Южна Италия в средата на април, той прекоси безпрепятствено Кампания, за да се съедини с легионите на Сула часове преди Сенатът в Рим да мобилизира армията, за да го спре. Допреди идването на Помпей Метел Пий и Варон Лукул се бяха топлели необезпокоявани на слънцето на Сулановата благодарност, защото му бяха довели два боеспособни легиона. Но ако сега недоволстваха от младежа, то не бе толкова задето ги бе надминал, колкото заради самата му личност кои бяха тези Помпеевци от Северен Пицен? Парвенюшка фамилия, издигнала се от нищото. Та те дори не бяха римляни! Навремето бащата на младежа си бе спечелил прякора Касапина заради жестокостта си. Вярно, беше достигнал консулския пост и се ползваше с голямо политическо влияние, но това не беше достатъчно в очите на един Метел или един Лукул. Никой чистокръвен римлянин, пък ако ще и от сенаторска фамилия, не би помислил на двайсет и две годишна възраст да набира сам — в пълно противоречие със закона — армия, за да се яви с нея пред великия патриций Луций Корнелий Сула дори не като помощник, а като независим съюзник, партньор така да се каже. Войската, която Метел Пий и Варон Лукул бяха довели със себе си, автоматично премина под върховното командване на Сула; той единствен щеше да разполага с нея. Да им беше благодарил Сула, пък после да ги беше отпратил, и Метел Пий, и Варон Лукул щяха да се подчинят, дори да изгарят от гняв и възмущение. И двамата бяха свикнали да спазват закона, оценяваше ги Варон. Затова сега стояха настрана и беснееха срещу Помпей, който се бе възползвал от верността на войниците си, за да си присвои пост, какъвто никой римски младеж не би могъл да заема — поста на пълноправен римски пълководец. Всъщност той дори можеше да изнудва Сула, ако пожелаеше.