Сред всички присъстващи, разбира се, най-интересен бе Марк Лициний Крас. Миналата есен беше пристигнал в Гърция, за да предложи услугите си на Сула. Беше довел със себе си две хиляди и петстотин войници, които лично бе събрал в Испания. Сула го бе посрещнал със същото хладно безразличие, с което го бе отпратил преди това Метел Пий от Римска Африка, където бе управител.
Ако хората не обичаха особено Крас, то се дължеше на рухването на уж гениалната система за бързо забогатяване, която бяха замислили с конника Тит Помпоний-син. Системата им беше изсмукала средствата на твърде голям брой наивници по време на първата от двете години, когато Цина и Карбон държаха заедно консулството. Годината изтичаше, скритите вдън земя по време на бурните събития пари срамежливо се показваха наяве, когато изведнъж гръмна новината, че опасността откъм понтийския цар Митридат е била окончателно отстранена, след като Сула е спазарил договора от Дардан. Възползвайки се от оптимизма сред конническото съсловие в Рим, Крас и Тит Помпоний започнаха да продават дялове в някакво новоизмислено търговско дружество, което всъщност целеше да откупи събирането на данъци в Римска Азия. Катастрофата се дължеше на един непредвиден ход от страна на Сула, който изцяло реорганизира финансите на провинцията и премахна възможностите за големи злоупотреби.
Вместо да чакат в Рим тълпите от излъгани вложители да им откъснат главите, Крас и Тит Помпоний предвидливо заминаха далеч от града. Всъщност пред тях имаше само една възможност, само един човек би бил склонен да ги приеме при себе си — Сула. Тит Помпоний се беше хванал веднага за сламката, събра цялото семейно наследство, което не беше никак малко, и пристигна в Атина. Високообразован, с държането си на истински римлянин, който дори пише художествена литература, Тит Помпоний се бе възползвал от младежкия си чар и може би заради собствената си слабост към малките момченца скоро влезе под кожата на Сула. Но след като откри, че именно Атина е градът, който най-много отива на сексуалните и артистичните му вкусове, той предпочете да остане и дори си добави прякора Атик — Атинянина.
Крас не беше толкова уверен в чара си, затова му трябваше време, за да последва примера на Атик.
Обстоятелствата се бяха струпали по такъв начин, че Марк Лициний Крас по онова време беше единственият мъж в знатната си, но силно обедняла фамилия. Всички пари в семейството принадлежаха на Аксия, вдовица едновременно и на двамата му по-големи братя. Зестрата й не беше единствената причина съпрузите й да държат на нея: Аксия бе хубава, мила, жизнена и способна да отдава сърцето си. Също както майката на Крас Винулея, Аксия бе родом от Реате, столицата на сабините — двете със свекърва си бяха близки роднини. Богатствата й се дължаха на тучните пасбища, на които единствени в Италия можеха да се видят прочутите магарета за разплод. Заради армията от муленца, на които едно подобно магаре можеше да даде живот, цената му стигаше до шейсет хиляди сестерции.
Когато първият съпруг на Аксия — Публий, най-големият син на стария Крас Оратор — загина под стените на Агрумент по време на Съюзническата война, тя вече чакаше дете от него. В традиционно и сплотено семейство като тяхното имаше само една възможност — бременната вдовица да се омъжи за втория брат. Изчакаха да изминат десетте месеца траур и Луций Крас на свой ред се задоми с Аксия. От Луций тя нямаше деца. Когато хората на Фимбрия го заклаха на улицата пред дома му, Аксия остана за втори път вдовица. Както овдовя и Винулея — виждайки какво го чака него самия, Крас-баща сам сложи край на живота си.
По онова време Марк беше на двайсет и девет, но не се беше включвал в политическия живот на града. Баща му (бивш консул и цензор) бе предпочел да държи поне един от синовете си далеч от стихията на Форума, та да има кой да се погрижи за потомството, ако фамилията бъде застрашена. Собствеността на стария Крас беше конфискувана, включително и тази на жена му Винулея. Но роднините на Аксия се намираха в превъзходни отношения с Цина, затова нейната зестра остана непокътната. Когато изтече вторият й десетмесечен траур, Марк Лициний Крас я взе за себе си и осинови малкия си племенник Публий. Женена три пъти за трима братя, Аксия получи името Тертула — Тройчицата. Тя сама предложи на околните да я наричат така: Аксия звучеше твърде провинциално, Тертула й се струваше по римско.