Величествената финансова пирамида, която Крас и Атик бяха запланували да построят — и която може би щеше да надмине и техните очаквания, ако Сула не се бе заел с реформи в Азия — разби на пух и прах това, която Крас се надяваше да превърне в ново семейно състояние. С почти празна кесия беше принуден да бяга далеч от дома, лишен от всякаква надежда за бъдещето. Остави след себе си две самотни жени и невръстно дете. Два месеца след бягството му от Рим Тертула роди син и от него — Марк.
Но къде да се скрие? Крас заложи на Испания. Там чакаха жалките останки от големите богатства на баща му. Преди много години Крас Оратор беше плавал до Калаените острови, Каситеридите, където бе сключил договор единствен да търгува с калаената руда през Северна Испания за бреговете на Средиземно море. Съюзническата война бе съсипала търговията, но Крас-син не губеше нищо да опита вместо баща си. Затова замина за Близка Испания, където се свърза с един клиент на баща си — някой си Вибий Пакциан. Той го скри в една изба, където Крас изчака да види няма ли кредиторите му да го настигнат. Когато се увери, че е в безопасност, излезе от скривалището и започна да възстановява търговията на баща си. Дори успя да придобие дял в сребърните мини в Южна Испания.
Дотук добре, но подобна дейност можеше да донесе печалба само ако финансовите институции и търговските дружества в Рим станат достъпни партньори. За да се сдобри със съгражданите си, Крас се нуждаеше от нечия могъща опека. Такава можеше да открие единствено у Сула. За да спечели благоволението му (при условие, че Крас не беше чаровен и ерудиран като съдружника си Тит Помпоний Атик), трябваше да му занесе нещо в дар. Най-ценен дар биха били военни подкрепления. Започна да събира около себе си старите клиенти на баща си: състави пет кохорти, но добре въоръжени и с известен боен опит.
Щом напусна Испания, Марк Крас се отби най-напред в Утика, в Римска Африка, където беше чул, че Квинт Цецилий Метел Пий се опитва с всякакви средства да задържи управлението. Крас беше посетил Африка миналото лято, колкото да се увери в недоверието, с което старомодният, почтен Прасчо се отнася към търговските му дела. Крас остави Метел Пий сам да си троши главата и се прехвърли в Гърция, където Сула прие поверените му пет кохорти, но се отнесе доста хладно с новодошлия.
Сега Крас следеше с малките си сиви очички всеки жест на Сула, надявайки се великият човек да изрази своето одобрение, но само се убеждаваше, че цялото му внимание е заето с Помпей. Името „Крас“ — Тлъстия — не се дължеше лично на сегашния Марк Крас, а се беше предавало в рода в продължение на поколения. И все пак Варон отбеляза с известно любопитство, че и досега прякорът отговаряше на истината: по-висок, отколкото изглеждаше, Крас имаше набита фигура като същински вол и дори в чертите на лицето му се забелязваше известна вялост и примирение като у животното.
Варон огледа хората край себе си и въздъхна. Да, наистина, Крас беше единственият от присъстващите, който заслужаваше повече внимание. Всички бяха амбициозни, повечето бяха навярно способни да изпълнят амбициите си, да не говорим, че имаше и такива, готови на всичко за целта, но като се изключат, разбира се, Помпей и Сула, единствен Марк Крас имаше поглед към бъдещето.
Докато се връщаха обратно в квартирата заедно с трезвения като весталка Помпей, Варон изпита чувство на благодарност към приятеля си, задето го бе взел със себе си. Така се бе намерил в центъра на събитията.
— За какво разговаряхте със Сула? — попита той.
— За нищо кой знае колко важно — рече уклончиво Помпей.
— Затова ли през цялото време внимавахте другите да не ви чуят?
— Нали? Бяхме много невъзпитани — съгласи се с бледа усмивка Помпей. — Не е глупак Сула, дори да не е човекът, който беше навремето. Ако никой от съмнителните ни сътрапезници не е чул какво си говорим, как може да е спокоен, че не сме обсъждали точно него?
— Сула съгласи ли се да бъдете партньори?
— Ще запазя командването на собствените си легиони. Това и исках. Той знае, че не съм му ги дал просто ей така.
— Говорихте ли открито по въпроса?
— Казах ти вече, Сула не е глупак — отвърна му лаконично Помпей. — Нямаше изрична уговорка, следователно той остава с развързани ръце.