Благодарение на мъдрия народен трибун Марк Юний Брут Капуа имаше причини да защитава интересите на управляващите в Рим. По-рано същата година Брут бе издействал градът да получи статут на римска колония и понеже в Капуа бяха свикнали римляните да ги наказват заради многобройните бунтове и размирици, сега населението беше изключително доволно. Норбан нямаше причина да се тревожи да не би местните жители да се уморят присъствието на армията му. Капуа отдавна посрещаше и изпращаше всякакви римски легиони.
— Държим Путеоли, затова Неапол не ни е нужен — каза Сула на Помпей и Метел Пий, докато вървяха към Теан Сидицин — ще ни трябва и Капуа, защото си имаме Беневент. Сигурно съм имал предчувствие, за да оставя там Гай Верес — Той се спря, замисли се и кимна, все едно си отговаряше. — Цетег може да получи нова задача. Ще го назнача отговорник по военновременните запаси. Така ще проверя що за дипломат е!
— Тази война — изсумтя недоволно Помпей — доста се проточи. Защо просто не нападнем Рим?
Сула го изгледа бащински.
— Търпение, Помпей! Може да си се научил да воюваш, но от политика не разбираш абсолютно нищо. Ако до края на годината не научиш някои неща, ще се превърнеш в нагледен пример докъде може да стигне политическата манипулация. Преди да решим да превземем града, трябва да убедим жителите му, че сегашните управници са неспособни да ни победят. Тогава, ако Рим се окаже достатъчно благоразумен, сам ще ни се предложи.
— Ами ако не ни се предложи? — попита Помпей, без да знае, че Сула вече е разисквал въпроса с Метел Пий и Крас.
— Времето ще покаже! — беше единственият отговор, който получи.
Бяха подминали Капуа, сякаш вътре нямаше консул с осем легиона войници, и продължиха необезпокоявани към позициите на другата консулска армия — тази на Сципион Азиаген и помощника му Квинт Серторий. Малките, но процъфтяващи градчета в Кампания посрещаха добре Сула, защото го познаваха: в продължение на почти цялата Съюзническа война именно той бе командвал римските войски в региона.
Сципион Азиаген се беше разположил между Теан Сидицин и Калес, където се вливаше малък, но придошъл с топенето на снеговете приток на река Волтурн. От хладните, буйни води климатът беше приятно хладен дори в разгара на лятото.
— Това — каза Сула — е идеално място за зимен лагер. — След което зае отсрещния бряг и издигна своя лагер. Конницата бе отпратена обратно в Беневент под командването на Цетег, докато Сула прати нови парламентьори с изрични обяснения как да издействат примирие от Азиаген.
— Той не е бил клиент на Гай Марий, за разлика от Норбан, затова ще е по-сговорчив — обясняваше на Помпей и Метел Пий. Сърбежът на лицето му беше поносим и тоя успяваше да ограничи дневната си дажба вино. Настроението му бе добро и той бе способен да крои велики планове.
— Може би — съгласи се с половин уста Метел. — Ако беше само Сципион, щях да ти повярвам. Но с него е Квинт Серторий, а ти го познаваш най-добре, Луций Корнелий!
— Той е голям проблем — кимна Сула.
— Дали да не измислим най-напред как да обезвредим Серторий?
— Не ми е работа аз да мисля по въпроса, Прасчо. Сципион ще свърши работата вместо мен. — Сула посочи с пръчката мястото, където заради завоя на реката двата лагера се оказваха в непосредствена близост един до друг. — Твоите войници, могат ли да копаят, Гней Помпей?
Помпей примигна.
— По-добре от всеки друг!
— Добре. Докато другите се готвят за зимата, нека твои те хора издълбаят голям плувен басейн до реката.
— Каква чудесна идея! — усмихна се невъзмутимо младият воин. — Ще се заловят още днес. — Взе на свой ред пръчката от Сула и посочи отсрещния бряг. — Ако нямаш нищо против, мога по-добре да изроня брега и да разширя цялото корито на реката. Ще е по-практично от отделен басейн. А мисля, че няма да е зле, ако покрия част от отсечката със заслон. Ще пази от студ.
— Точно така! Действай — подкани го Сула и Помпей побърза да се отдалечи.
— За какво изобщо става дума? — навъси се в недоумение Прасчо. Така и не можеше да се примири с топлик чувства на Сула към младока.
— Той ме разбра — подразни го Сула.
— Да, ама аз не разбрах! — тросна му се Метел. — Би ли ми обяснил?
— Побратимяване, мили Прасчо! Да не мислиш, че хората на Сципион ще устоят на изкушението да се къпят през зимата? А защо не и по време на горещините? В крайна сметка и нашите войници са римляни! Няма по-добро средство за побратимяване на двете войски от това да се радват на общи удоволствия. Щом Помпей постои басейна, той ще се ползва от всички войници. Двете войски ще започнат да общуват помежду си — ще си разправят смешки, ще се оплакват от командирите си. Изобщо ще станат едно цяло. Обзалагам се, че дори няма да се стигне до бой.