Варон наостри слух.
— От Тарс?
— Точно така. От тамошния етнарх Морсим.
— А с писмото дали е дошло някакво гърне?
— Не, само писмо. Ще може ли сам да го прочете?
— Не.
— Тогава най-добре му го прочети ти — подкани го Помпей.
Метел Пий го изгледа възмутен.
— Прекаляваш, Гней Помпей!
— О, Прасчо, не бъди толкова принципен! — въздъхна с известна досада младият мъж. — Знаем, че Сула от много време чака някакво магическо биле, което Морсим е обещал да му намери. Ето, че идва новина от Тарс, а той не може сам да я прочете. Именно заради доброто на Сула трябва Варон да го стори вместо него. Не си ли съгласен?
И така на Варон беше позволено да прочете писмото на Морсим.
„Ето я рецептата, Луций Корнелий, повече нищо не мога да сторя за теб, приятелю и покровителю мой. Доколкото разбирам, мехлемът трябва да се ползва само в прясно състояние — дори да ти пратя от него по куриер, като имам предвид голямото разстояние между Киликия и Рим, ще е без ефект. Затова трябва сам да си потърсиш съставките и да си го приготвиш. За щастие всяка една от би могла да се намери в Италия, нищо че приготовленията са много сложни.
За лекарството ти е нужна една или няколко овци. Най-напред се сдобиваш с току-що остригана и необработен, вълна. След това някой трябва да изстърже влакната едно по едно с инструмент, който да е достатъчно твърд, за да ги смачка, но не чак толкова остър, че да ги пререже. На ръба на острието ще започне да се отделя особено доста мазно вещество, с твърдината на младо сирене. Както ми каза билкарката, нужни са доста вълма. След туй накисваш събраното вещество в топла, а не в гореща вода. Не трябва да бъде и хладка. Най-добре ще е да я провериш с пръст: да е топла, но не дотолкова, че да се опариш. Веществото ще се разтопи и ще изплува на повърхността. Тъкмо то ти трябва. Събираш от него една цяла винена чаша.
След това взимаш ново вълмо вълна, само че с кожата и задължително малко тлъстина по кожата. За целта животното трябва да бъде прясно заклано. Сваряваш валмото, от което се отделя мазнина. Тази мазнина преваряваш още на два пъти и я пресилваш в друга винена чаша.
Овчата мазнина, както твърди моят източник, трябвало да бъде примесена с някаква особена тлъстина, която се изваждала от самите вътрешности на животното. Иначе мазнината ставала много твърда. Според източника ми — най-смрадливата и грозна вещица, която съм виждал през живота си, да не говорим колко пари ми взе — въпросната тлъстина трябва да бъде остъргана от повърхността на бъбреците, след което здравата да се намачка. След това се стопява в топла вода, също както веществото от вълната. По повърхността на водата отново се образува плътен слой, от който отбираш две трети от винена чаша. Към тия две части добавяш трета с течността от овчата жлъчка, изстискана веднага след заколването на животното.
Накрая продължително разбъркваш всички съставки. Мехлемът е доста твърд, но не толкова, колкото овчата тлъстина в сурово състояние. Трябва да се мажеш поне четири пъти на ден. Да те предупредя, скъпи Луций Корнелий, че лекарството ужасно смърди, но според източника ми в никакъв случай не бива да се смесва с ароматизатори, подправки или гроздови зърна.
Пиши ми да ми съобщиш дали мехлемът върши работа! Дъртата вещица се кълне, че тя била приготвила онова гърне, което ти помогна навремето, но нещо ме кара да се съмнявам.
Щом прочете писмото, Варон събра няколко роби и се зае с изнамирането на подходящо стадо овце. След което се настани в малка къщичка в съседство с главната квартира на Сула и се наобиколи с всевъзможни казани и инструменти за мъчение. Държеше лично да проверява всяко заколено животно, лично да оглежда вътрешностите му, лично да проверява достатъчно ли е топла водата, лично да измерва количествата, докато накрая и на най-смирените роби им омръзна от постоянните му забележки. Преди да се захванат със същинската работа, Варон например бе прекарал цял час да се чуди колко големи трябва да са винените чаши, докато най-накрая не се разсмя гръмогласно на собствената си глупост: при условие, че са еднакви, какво значение имаше конкретният размер?
Най-накрая Варон се сдоби с голямо гърне мехлем. Колкото до смазаните от умора роби, на тях поне се паднаха сто одрани, но почти недокоснати овчи трупа — твърде достойно възнаграждение за положения труд.
Беше късно вечерта и Сула, както съобщи дежурният офицер, бил заспал на кушетката в трапезарията.