— Пиян ли е? — попита Варон.
— Съвсем вярно, Марк Теренций.
— Май така е по-добре.
След което влезе на пръсти в помещението и се надвеси над бедното, измъчено създание, което представляваше великият Сула. Перуката се беше смъкнала от главата му и беше обърната с мрежата нагоре. Хиляди човешки косми бяха използвани за изплитането на ситните червени къдрици, навързани на ръка за мрежата. „Дори и мехлемът ми отне по-малко време!“ — възхити се Варон на незнайния перукер. Въздъхна и поклати глава. Бръкна с пръсти в гърнето и започна леко да маже с балсама раненото лице на Сула.
Спящият веднага отвори очи. В замъгления от виното поглед се четеше и болка, и страх. Устата се отвори и измежду голите венци се показа езикът. Но той не намери сили дори да извика.
— Мехлемът, Луций Корнелий — прошепна в ухото му Варон. — Направих го точно по рецептата. Ще издържиш ли да те намажа?
В очите на Сула се появиха сълзи, но понеже беше легнал по гръб, така и не потекоха по страните му. Варон веднага извади мека кърпа и ги избърса. Но Сула продължи да плаче от болка.
— Не трябва да плачеш, Луций Корнелий. Мехлемът трябва да се нанася на суха кожа. Стой неподвижен и затвори очи!
Сула затвори клепачи. В началото при всяко докосване подскачаше от болка, но накрая свикна и се успокои. Постепенно напрежението го напусна.
Варон свърши, вдигна свещника и огледа лицето на болния. Навсякъде, където кожата бе разранена, се бяха образували малки топчета лепкава течност.
— В никакъв случай да не се чешеш. Много ли сърби? — попита Варон.
Сула остана със затворени очи.
— Да, сърби. Но преди и по-силно ме е сърбяло. Вържи ми ръцете за тялото.
Той го послуша.
— Ще дойда пак рано сутринта, за да те намажа отново. Кой знае, Луций Корнелий? Може би до изгрев-слънце сърбежът ще престане?
След което излезе.
Рано сутринта сърбежът не бе намалял, но след внимателен преглед Варон установи, че кожата на Сула изглежда по-спокойна. Намаза го повторно, а болният сам пожела ръцете му да останат вързани. Но вечерта, след още три намазвания, заяви, че ще може и сам да се въздържи от чесане, затова Варон го освободи от ремъците. След още четири дни Сула се похвали, че сърбежът е престанал.
— Лекарството действа! — отиде зарадван Варон при Помпей и Прасчо. Чувстваше се щастлив, сякаш беше лекар, спасил със собствените си ръце живота на тежко болен.
— Ще се оправи ли до пролетта? — интересуваше се Помпей.
— Ако мехлемът продължи да действа така, ще се оправи много по-скоро — увери го Варон и се отдалечи със скъпоценното гърне, за да го зарови в снега. На студено балсамът щеше да издържи по-дълго, но по вонята на ръцете си Варон имаше усещането, че скоро ще започне да се разваля. „Има защо да се нарича Феликс!“ — каза си той наум. Сула се беше родил човек с късмет.
Когато още в началото на онази мразовита зима Рим беше засипан със сняг, мнозина видяха в това лошо предзнаменование. Норбан и Сципион Азиаген не се бяха върнали след претърпените поражения, нито бяха пратили ободряващи вести от провинцията. Норбан защитаваше Капуа от нерешителните пристъпи на врага, докато Сципион продължаваше да търси новобранци в Етрурия.
Към края на годината Сенатът реши да проведе специално заседание, на което да обсъди бъдещето на града. Заеха се само част от шестстотинте места, които Сула бе узаконил навремето. Мнозина се бяха оттеглили още преди година-две, когато Сула чакаше в Гърция, други бяха избягали от града наскоро, за да го посрещнат на италийска земя. Макар все още да се намираха сенатори, които да твърдят, че са неутрални, всички в Рим, богати и бедни, знатни и неизвестни, знаеха, че обществото окончателно се е разделило на две. Италия беше твърде малка, за да побере едновременно Сула и Карбон. Двамата защитаваха твърде различни ценности, имаха твърде различни виждания за държавната уредба, споделяха твърде различни идеи за бъдещето на Рим. Сула се застъпваше за традицията, за вековните обичаи и закони, според които единствено земевладелската аристокрация имаше право да направлява съдбините на града, докато Карбон бранеше интересите на заможните търговци и предприемачи — конническото съсловие и по-заможните представители на останалите обществени класи. Тъй като нито една от две обществени групи не желаеше да управлява заедно с другата, поредната гражданска война щеше да определи кой ще надделее.