Юлия Младша, или Ю-Ю, се бе омъжила тази година, съвсем скоро след осемнайсетия си рожден ден. И този път Цезар направи избора вместо нея. Макар сестра му отначало да се противеше, в крайна сметка той успя да я убеди. За втори път доведе в дома на майка си богаташ, този път представител на стара сенаторска фамилия. Годеникът принадлежеше към сенаторското съсловие, но не се увличаше от голямата политика. Родом беше от Ариция — градче, намиращо се по Апиевия път, малко след Бовила, където Цезарови притежаваха земи. Беше от латински произход, тоест нещо повече от обикновен кампаниен като Педий. Щом видя Марк Аций Балб, Ю-Ю престана да се съпротивлява. В сравнение с Квинт Педий той й се стори идеален — само на трийсет и седем, при това доста привлекателен.
В качеството си на сенатор Марк Аций Балб притежаваше, освен огромните си имения в Ариция и собствена къща в Рим — Ю-Ю се радваше на още едно предимство пред сестра си, а именно, че прекарваше по-голямата част от годината в големия град. Този зимен следобед, когато цялата фамилия беше повикана по спешност у леля й Юлия, Ю-Ю вече знаеше, че чака дете. Това не беше причина майка й да й спести ходенето пеша.
— Не е добре бременните жени да мързелуват — твърдеше Аврелия. — Това е основната причина за многото смъртни случаи при раждането.
— Аз пък си мислех, че причината се крие в яденето на фасул — подхвърли с известна ирония Ю-Ю, докато гледаше с тъга носилката, с която я бяха докарали от къщата на мъжа й в Карина до дома на майка й в Субура.
— Вярно е и едното, и другото. Лекарите-питагорейци са същинска напаст.
На семейното събиране присъстваше още една жена, която нямаше кръвна връзка с останалите, поне не и близка връзка. Казваше се Муция Терция и беше съпруга на младия Марий. Беше единствена дъщеря на Сцевола Принцепс Сенатус, но я наричаха Муция Трета, за да я различават от двете й известни лели, дъщерите на стария Сцевола Авгур.
Муция Терция не беше красавица, но бе лишавала не един и двама мъже от спокойния им сън. Кафеникавозелените й очи бяха твърде раздалечени, миглите още повече подчертаваха тази аномалия. Всъщност Муция нарочно подрязваше миглите си с египетската си ножичка. Тя беше умна жена и съзнаваше, че чарът й се дължи именно на физическите й странности. Дори дългият й прав нос не я правеше по-малко привлекателна. Широката уста на Муция също не отговаряше на римските разбирания; когато се усмихваше, хората оставаха с впечатлението, че изящните й зъби са повече от обичайното. Затова пък устните й бяха плътни и чувствени, а матовата й кожа се съчетаваше чудесно с тъмночервените й коси.
Цезар намираше Муция за хубава, а на седемнайсет години и половина той вече имаше богат опит. Нямаше жена в цяла Субура, която да не иска да сподели част от миговете си с толкова красив и представителен младеж като него, дори да държеше твърде много на чистоплътието. В скоро време целият град знаеше за тайните оръжия на младия фламин, които не само били доста внушителни, но и изключително добре използвани.
Това, което най-много привличаше Цезар у Муция Терция, беше тайнствеността, която я обграждаше. Колкото и да се опитваше да проникне до дъното на душата й, не успяваше. Тя често се усмихваше, но усмивката никога не достигаше до необикновените й зелени очи, а тя никога не издаваше с жестове или гримаси мислите си.
Беше се омъжила за Марий преди четири години, но показваше безразличие към съпруга си. Младият Марий като че ли имаше подобно отношение към нея. Двамата обичаха да си бъбрят за това-онова, но в разговорите им липсваха онези погледи, чрез които обикновено общуват истински близките хора. Те никога не посягаха един към друг, затова вероятно нямаха и деца. Ако съвместният им живот наистина бе лишен от всякакво чувство и желание, то Марий едва ли страдаше особено: похожденията му отдавна бяха публично достояние. Но как ли възприемаше Муция този факт? През тези четири години нито веднъж не бе плъзнала каквато и да е клюка за нея. Дали беше щастлива? Дали обичаше младия Марий? А може би го мразеше? Никой не можеше да каже, но Цезар оставаше с усещането, че жената е изключително нещастна.