Всички роднини се бяха разположили и погледите им се бяха насочили към Марий, който нарочно бе предпочел да седне на стол. Цезар също си взе стол, но седна доста далеч от братовчед си. Кушетките в стаята бяха подредени така, че Марий стоеше точно в средата, докато Цезар се настани близо до майка си. От мястото си не можеше да вижда лицата на семейството си, затова пък наблюдаваше Марий, Муция и слугата Строфант, който също присъстваше. Марий го беше поканил да седне, но робът бе отказал и стоеше до вратата.
Младият Марий облиза устни — знак, че е напрегнат и заговори:
— Днес следобед бях посетен от Гней Папирий Карбон и Марк Юний Брут.
— Доста странна двойка — прекъсна го нарочно Цезар; винаги бе държал братовчед му да се чувства неловко в негово присъствие.
Младият Марий го стрелна с гневен поглед, но това не бе достатъчно да изгуби нишката на мисълта си.
Само след секунда Цезар се оказа поставеният на място. Това, което Марий съобщи на роднините си, беше наистина зашеметяващо:
— Двамата ме помолиха да се кандидатирам за консул заедно с Гней Карбон. Обещах им да го сторя.
Всички присъстващи бяха изненадани. Цезар прочете смайването по лицето на сестрите си, неволния гърч на леля си и странния, неразгадаем поглед в красивите очи на Муция Терция.
— Сине мой, та ти още не си влязъл в Сената — възрази му Юлия.
— Ще вляза утре, когато Перперна ме включи в списъците.
— Но ти не си бил дори квестор.
— Сенатът е склонен да заобиколи това.
— Да, но ти нямаш нито нужния опит, нито нужните познания! — настояваше отчаяната Юлия.
— Баща ми е бил седем пъти консул. Израснал съм в средата на римски управници. Освен това Карбон притежава опит за двама.
В този миг се намеси Аврелия:
— А ние защо сме тук?
Марий отмести сериозния си, почти умоляващ поглед от майка си към леля си.
— За да обсъдя въпроса с роднините си! — отвърна й той, все едно не разбираше въпроса.
— Глупости! — ядоса се Аврелия. — Ти не само си решил, но вече си обещал пред Карбон. По-скоро ми се струва, че искаш да чуеш какво е донесла градската мълва за теб.
— Нищо подобно, лельо Аврелия!
— Разбира се, че е така! — подчерта тя.
Младият Марий се изчерви и се обърна отново към майка си. Протегна ръка към нея, все едно искаше тя да го защити.
— Мамо, това не е вярно! Обещах на Карбон да се кандидатирам, но… но аз винаги съм търсил мнението на роднините си! Винаги бих могъл да променя решението си!
— Ха! Няма да го промениш — прекъсна го Аврелия. Юлия я хвана за ръката.
— Тихо, Аврелия. Не искам гняв в дома си.
— Права си, лельо Юлия. Гневът е последното, от което имаме нужда — подкрепи я Цезар и за всеки случай се намести между майка си и Юлия. От това място можеше по-добре да следи реакциите на братовчед си. — И ти защо обеща на Карбон?
Въпросът му не притесни Марий.
— О, Цезаре, не ме вземай за глупак! — отвърна му с известно пренебрежение. — Съгласих се със същите мотиви, с които би се съгласил и ти, ако не носеше лена и апекс!
— Разбирам защо ти си мислиш, че бих се съгласил, но в действителност не бих го сторил. Всяко нещо с времето си, така смятам аз, че е най-добре.
— Не е законно — обади се неочаквано Муция.
— Законно е — Цезар изпревари Марий с отговора си. — Може да е против установените традиции и дори против лекс Вилия аналис, но това не значи, че е незаконно. Би могло да се смята незаконно, ако братовчед ми се добере до властта против волята на Сената или народа, и тогава би трябвало да го съдят. Но ако Сенатът и народът решат да отменят лекс Вилия, никой не може да ги спре. А точно това ще се случи. Римският сенат и римският народ ще приемат всички необходими закони; единственият, който ще приеме подобен избор за незаконен, е Сула.
Настъпи мълчание.
— Това е най-страшното — изрече с треперещ глас Юлия. — Ще се наложи да воюваш срещу Сула.
— Така и така ще воювам със Сула, мамо — възрази Марий.
— Но не и като избран представител на сената и народа. Да бъдеш консул означава да поемеш върху себе си най-тежката отговорност — ти ще си този, който ще командва римската армия. — Една сълза плъзна по бузата на Юлия. — Сула ще съсредоточи цялото си внимание върху теб! Не го познавам толкова добре, колкото го познава леля ти Аврелия, но имам представа що за човек е. Навремето дори го харесвах, тогава, когато се грижеше за баща ти, спомняш си, че и такова време имаше. Сула беше способен да изглади всички малки проблеми, които баща ти беше склонен да създава. Беше доста по-търпелив и предвидлив от него беше и човек с голямо достойнство. Но между баща ти и Сула има нещо твърде общо — когато мирните средства се окажат недостатъчни, когато решат, че не могат да разчитат на закона и народната подкрепа, и двамата са — или по-точно бяха — еднакво решени да постигнат целите си с цената на всичко. Затова и двамата нападнаха Рим. Ето защо и Луций Корнелий ще атакува Рим повторно, ако ние изберем подобна политика… ако изберем за консул теб. Самият факт, че си бил избран именно ти, ще означава единствено, че Рим е решен да се бие докрай, че мирът е невъзможен. — Юлия въздъхна и избърса сълзата. — Само заради Сула ми се иска да промениш решението си, Гай. Ако беше на неговите години, ако имаше неговата подготовка, може би щеше да спечелиш. Но ти си млад и не можеш да го победиш. А аз ще изгубя единственото си дете.