Ето защо се запъти към Карина, където живееше приятелят му Помпей.
— Само исках да ти съобщя — рече Цицерон без особено въодушевление, — че обещах да съдя Гай Верес.
— О, прекрасно! — зарадва се Помпей. — Много от жертвите на Верес са, а в някои случаи бяха, мои клиенти. Ти можеш да спечелиш делото. А след това ще знам как да ти се отплатя.
— На мен не ми трябва да ми се отплащаш, Велики. Нито за миг не бива да се съмняваш, че каквото правя за теб, значи ти го дължа.
Той го изгледа учудено.
— Дължиш ли ми го? За какво говориш?
— Затова, че ако не беше ти, нямаше да оцелея в щаба на баща ти.
— О, за това ли! — Помпей прихна да се смее и го хвана за ръката. — Не мисля, че това си струва цял живот благодарност.
— За мен си струва. — В очите на Цицерон се показаха сълзи. — Двамата минахме през много несгоди по време на Съюзническата война.
Помпей навярно добре си спомняше някои от тези несгоди, най-вече как бяха търсили голия и обезобразен труп на баща му, затова тръсна глава, сякаш се опитваше да прогони завинаги мисълта от ума си. Веднага наля чаша превъзходно вино на гостенина си.
— Е, приятелю, кажи сега с какво мога да ти помогна в това начинание.
— С удоволствие — зарадвано отвърна Цицерон.
— Разбира се, всички Капрарии ще бъдат против обвинението — замисли се Помпей. — Катул ще е на тяхна страна. Хортензий и всички около тях — също.
— Това е най-важната причина да дадем ход на делото още рано тази година. Не ми се ще да рискувам да отлагаме делото за догодина, тогава консули ще бъдат Квинт Капрарий и Хортензий, така поне се говори.
— В известен смисъл ще е жалко — рече Помпей. — Нищо чудно догодина съдилищата да се попълват отново от конници. Това би било в ущърб на Верес.
— Не и ако консулите наложат заседанието да се гледа на закрито. Освен това няма гаранции, дали нашият претор Луций Кота ще бъде за връщането на конническите съдилища. Оня ден говорих с него, той си мисли, че ако за заседатели се назначават конници, само събирането на състава за всяко дело ще отнема месеци. Освен това не е убеден, че конниците ще бъдат по-добри заседатели от сенаторите. Тях никой не може да ги съди, ако вземат подкупи.
— Можем да променим закона — предложи Помпей, който не изпитваше никакъв респект към законите: ако някой правен текст не му вършеше работа, винаги можеше да се смени с друг… В негова полза естествено.
— Това може да се окаже трудно.
— Не виждам защо.
— Защото — обясняваше търпеливо Цицерон, — за да променим този закон, ще трябва да приемем друг, при това от плебейското събрание или от трибутните комиции — и в едното, и в другото властта е в ръцете на конниците.
— Те ме оневиниха за всякакво действие, което сме предприели заедно с Крас миналата година — напомни му Помпей, за когото беше трудно да схване, че има закони и закони.
— Това е, защото ти беше много мил с тях, Велики. А те искат и за в бъдеще да бъдеш мил с тях. Ако внесеш закон, с който ги заплашваш със съд при вземане на подкуп, те няма да ти се зарадват.
— Е, така да бъде. Луций Кота няма да иска да връща конническите съдилища. Това беше просто предположение от моя страна.
Цицерон стана да си ходи.
— Благодаря ти още веднъж, Велики.
— Ти ме дръж в течение.
Месец по-късно Цицерон уведоми градския претор Луций Кота, че ще повдигне обвинение срещу Гай Верес в съда по данъчни и финансови злоупотреби от името на градовете в Сицилия, както и че ще иска обезщетение от четирийсет и два милиона и половина сестерции — хиляда и седемстотин таланта — обезщетение заедно с възстановяването на всички произведения на изкуството и други ценности, откраднати и конфискувани от светилища и частни домове в Сицилия.
Гай Верес се беше завърнал от Сицилия убеден, че връзките му с Метел Капрариите ще го предпазят от съдебни преследвания. Когато обаче чу, че Цицерон — Цицерон, който никога не обвиняваше, — е завел дело срещу него, изпадна в паника. Веднага прати вест на Луций Капрарий, действащия управител на Сицилия, да прикрие всякакви доказателства, които Верес може да е пропуснал в бързината, докато е изнасял съкровищата от острова. Правеше впечатление, че от списъка на ищците отсъстваха Сиракуза и Митилена; това се дължеше на факта, че двата града бяха подпомагали Верес в престъпните му деяния и бяха получили своя дял от плячката. Все пак какъв късмет управител на провинцията да се окаже брат на жена ти!