Завръщането му от Сицилия беше толкова неочаквано, че Хортензий започна да се чуди дали изобщо Цицерон е бил на острова. На това отгоре делото срещу беззащитния Квинт Курций не се беше оказало толкова лесно дори при пълното съдействие на Варон Лукул, Помпоний Атик и цялото атинско гражданство. Най-накрая, след като беше на прага на свой ред да се отчае, Хортензий реши, че Цицерон просто блъфира. Той просто не можеше да е готов преди септември!
Пък и Цицерон трябваше да се увери, че не всичко се е развивало по план в Рим. Метел Козленцето и брат му Марк бяха използвали времето да упражнят натиск върху клиентите на Цицерон. За тези петдесет дни на сицилийците им беше внушено, че адвокатът им съвсем е изгубил интерес към делото, че е приел огромен подкуп от Гай Верес, и това все слухове, които разпространяваха платени агенти. Цицерон на няколко пъти трябваше да разговаря с Хиерон и останалите, за да разбере на какво се дължи хладното им отношение. Щом най-после научи каква е работата, не му беше трудно да успокои страховете им.
През месец квинктил се провеждаха три различни избора. Най-напред центуриатните комиции избираха консули и претори. Що се отнася до Цицерон, резултатите от изборите бяха направо заплашителни: Хортензий и Квинт Метел Капрарий ставаха консули, а Марк Капрарий — претор. След това се проведоха първите избори в трибутните комиции. Това, че Цезар набра най-много гласове за квестор, не направи кой знае какво впечатление на Цицерон. Но най-накрая, на двайсет и седмо число от месеца, дойдоха изборите за едили и Цицерон успя да запълни едното място за плебей, другото отиде за Марк Цезоний (който нямаше нищо общо с Цезарите, пък и изобщо, с които и да е патриции); двамата решиха, че ще се сработят добре заедно, а Цицерон благодареше на съдбата, че колегата му е богаташ.
Благодарение на действащите консули Помпей и Крас в Рим се случваха толкова интересни неща, че никой не обръщаше голямо внимание на изборите; вместо да превърнат предизборната борба в събитие, отговорниците по тяхното провеждане, както и целият сенат искаха всичко да мине възможно най-бързо и неусетно. В деня след изборите в плебейското събрание — последното, което избираше своите ръководители, — беше теглен жребият кой какво ще върши на другата година. По някакво странно стечение на обстоятелствата, а може би вследствие на магия, съдът за злоупотребите беше предаден на Марк Цецилий Метел Капрарий! Всичко се беше подредило така, че Гай Верес да бъде съден чак на следващата година.
В последния ден от квинктил Цицерон нанесе своя удар. За деня не се предвиждаха никакви събрания на форума, затова градският претор Луций Аврелий Кота седеше на трибуната си и чакаше някой да го потърси за работа. Цицерон и всички негови клиенти се насочиха към дървената конструкция, на която стоеше преторът. Адвокатът най-тържествено заяви, че е готов с обвинението си срещу Гай Верес, заради което помоли градския претор и председателя на съда за злоупотребите Мании Ацилий Глабрион да насрочат дата за разглеждане на делото. По възможност датата да бъдела по-скоро.
Целият сенат беше наблюдавал двубоя между Цицерон и Хортензий със затаен дъх. Партията на Цецилий Метелите в случая беше в малцинство, във всеки случай нито Луций Кота, нито Глабрион се числяха към нея. В интерес на истината почти всички назначени отци изгаряха от желание да видят как Цицерон разбива на пух и прах хитрия замисъл на Хортензий и Козленцата. За да видят Верес поставен на мястото му, Луций Кота и Глабрион с радост обещаха на Цицерон процесът да започне възможно най-скоро.
Първите два дни на секстил бяха празнични, което означаваше, че не могат да се използват за разглеждане на дела за тежки престъпления. На трето число от месеца положението се усложняваше още повече заради тържественото шествие на Разпънатите кучета. Когато триста години по-рано галите бяха завладели Рим и се бяха опитали да изкачат тихомълком стените на Капитолия, кучетата — пазачи не бяха излаяли изобщо, а консулът Марк Манлий беше събуден от крясъка на свещените гъски и така бе успял да предотврати нападението. Оттогава всяка година в Големия цирк се провеждаше злокобно шествие, на което се влачеха девет кучета, разпънати на девет дървени кръста. В същото време една гъска се окичваше с гирлянди и се возеше на подплатена с пурпур носилка. Нека всички римляни помнят геройството на гъските и предателството на кучетата. И понеже кучетата се смятаха за хтонични зверове, тоест за същества, родени под земята, денят също не подхождаше за разглеждане на съдебни дела.