По-нататък Цицерон добре се възползва от ограничението, което имаха защитниците да говорят точно колкото и той говори. Без да се впуска в обяснения, Цицерон се залови методично да вади доказателствата и да кани свидетелите да дават показания. Един по един различни сицилийци свидетелстваха: Гай Верес бил откраднал жито в размер на триста хиляди модия само за една година, и то само от една малка област, какво ли оставало за количествата, задигнати от останалите краища на провинцията; Гай Верес бил извършвал кражби и незаконни конфискации, вследствие, на които за три години управление свободните стопани в една област от двеста и петдесет души намалели на осемдесет, какво ли оставало за кражбите и конфискациите в останалите области; той бил използвал незаконосъобразно средствата, осигурени от хазната за закупуването на жито; Гай Верес бил давал пари на заем срещу двайсет и четири на сто лихва и дори повече; Гай Верес бил отговорен за унищожаването на списъците с дължимия от жителите десятък; Гай Верес бил откраднал или брутално иззел скулптурите и картините от всички светилища на острова; при гостуване на вечеря бил откачил и прибрал пред очите на домакина скъпоценните камъни от семейната посуда; при гостуване на вечеря бил събрал в чували цялата златна и сребърна посуда на своя домакин и ги отнесъл със себе си; бил си построил, без да плаща никакви разходи, собствен кораб, с който да се прибере у дома в Рим; Гай Верес съзнателно бил оставял безнаказани мнозина пиратски главатари срещу дял от тяхната плячка; той унищожавал завещания, за да прибере наследството на покойника в своя полза; и така нататък, и така нататък.
Цицерон разполагаше със списъци, счетоводни документи, восъчни таблици, на които все още личали подправените цифри, но най-вече — с огромен брой свидетели, които никой не можеше да уплаши, на какъвто и разпит да ги подложеше. Освен това Цицерон не се беше ограничил да доведе свидетели по кражбите на зърно само от една област. Каталогът с произведенията на Праксител, Фидий, Поликлет, Мирон, Стронгилион и всички останали известни скулптори, които Верес беше отмъкнал от острова, беше допълнен с нотариално заверени документи за „покупката“ им. От тези документи ставаше ясно, че собствениците на някакъв Купидон от Праксител го бяха дали практически без пари на Гай Верес. Доказателствата бяха толкова много, че и дума не можеше да става защитата да ги оспорва. Сякаш потоп беше залял трибунала, докато заседателите се опитваха да запомнят колко точно различни кражби и други злоупотреби с властта беше извършил Верес за трите години, прекарани в Сицилия. Изслушването на всички свидетели отне девет дни. Акцио прима свърши едва на четиринайсетия ден от секстил.
Хортензий буквално се тресеше при напускане на заседанието, но когато Верес понечи да го заговори, гневно го отблъсна.
— Ще говорим у вас! — заповяда му той и допълни: — И нека шуреите ти също присъстват!
Домът на Гай Верес се намираше в най-представителната част на Палатинския хълм; макар да беше една от най-внушителните постройки в тази част на града, от огромните количества статуи и картини, наблъскани по коридорите и из стаите, изглеждаше тясна и неуютна. Там, където не се виждаха статуи или картини, стояха големите долапи, в които Верес държеше обширната си колекция от златни и сребърни прибори, бижута или топове изящни бродерии и гоблени. Стаите бяха обзаведени с изящни мебели от лимонено дърво с крака от слонова кост и злато, бяха наобиколени от позлатени столове и царски кушетки. Къщата се беше превърнала в забележителен склад от всякакви произведения на изкуството и занаятите, с които собственикът се беше сдобил вследствие на петнайсет години грабежи и изнудвания.
Четиримата се събраха в кабинета на Верес, където едва си намериха място сред скъпите мебели. Буквално не смееха да мръднат, да не би да закачат някоя изящна и чуплива вещ.
— Ще трябва доброволно да се оттеглиш в изгнание — каза Хортензий.
Верес зяпна от удивление.