— Ти се шегуваш! Нали тепърва предстои втората част от процеса! Вашите речи ще ме измъкнат!
— Ти си глупак! — разбесня се Хортензий. — Не разбираш ли, че ме излъгаха. Измамиха ме, как другояче искаш да ти го кажа? Цицерон успя да отнеме всички мои шансове да спечеля това проклето дело! Цяла година да мине между първата и втората част от процеса, Гай Верес, най-великите речи в римската история да произнесем аз и моите помощници, заседателите никога няма да забравят що за купища от доказателства им бяха предоставени! Казвам ти го, Гай Верес, да знаех за една десета от престъпленията ти, никога нямаше да се съглася да те защитавам! В сравнение с теб Мумий и Павел изглеждат като джебчии! И какво успя да сториш с толкова много пари? Къде са парите? Как може човек да изхарчи толкова пари при условие, че се сдобива безплатно с всяко произведение на Праксител? Защитавал съм всякаква измет, всякакви мошеници, но ти ги надминаваш! Върви в изгнание, докато е време, Гай Верес!
Верес и двамата Метели го бяха изслушали с наведени глави.
Хортензий стана да си ходи.
— Вземи каквото можеш със себе си, но ако искаш съвета му, остави произведенията, които си задигнал от Сицилия. Така или иначе няма да можеш да вземеш повече от онова, което навремето си задигнал от храма на Хера на Самос. Най-добре да се ограничиш с картините и дребните предмети. И изтегли парите си до утре сутринта, недей ги оставя нито за минута повече. — Хортензий стигна до вратата, внимавайки къде стъпва. — Аз все пак ще си прибера сфинкса от Фидий. Къде е той?
— Ти какво? — избухна Верес. — Нищо не ти дължа… Ти не ме отърва!
— Дължиш ми един сфинкс от слонова кост — настоя Хортензий. — Дължиш благодарности и на късмета си, че не ти искам повече. Ако смяташ, че нищо не съм сторил за теб, то поне съветът ми ще ти свърши добра работа. Дай си ми сфинкса, Верес, веднага!
Статуетката беше достатъчно малка, за да я скрие Хортензий в гънките на тогата си; прекрасно произведение на Фидий, изпипано до най-малките детайли — открояващите се едно от друга пера по крилата и косматата плът между ноктите на чудовището.
— Тоя си го бива — призна си Квинт Капрарий, след като Хортензий изчезна.
— Неблагодарник! — ядосваше се Верес.
Но новоизбраният консул се навъси.
— Той е прав, Гай, трябва да напуснеш Рим най-късно до утре вечерта. Цицерон ще запечата дома ти в мига, в който чуе, че се изнасяш. Защо изобщо държиш всичко тук?
— Това не е всичко, Квинт. Това са само шедьоврите, без които не мога да заспя спокойно. Голямата част от стоката е в къщата ми в Кортона.
— Искаш да кажеш, че има и още? Богове, Гай, познавам те от години, а продължаваш да ме изненадваш! Нищо чудно, че сестра ми се оплаква от безразличието ти! Значи затова не те вижда с цели дни? Защото прекарваш времето си при скулптурите и картините? А пък аз винаги съм си мислел, че живееш сред този панаирджийски склад само защото нямаш доверие на робите си.
Верес злобно се изхили.
— Сестрата ти се оплаквала, така ли? И с какво право се оплаква, след като Цезар я развлича от няколко месеца? Да не ме мисли за глупак? Или съм толкова сляп, че не виждам какво става зад статуите у дома? — Той се изправи. — Трябваше да кажа на Хортензий къде отиват повечето от парите… Доста щяхте да се изчервите, нали? Трите Козленца се оказаха доста скъпи шурейчета, но от всички ти най-много лапаш, Квинте! Произведенията на изкуството успях да задържа за себе си, но кой изяде цялата печалба от продажбата на зърното? Е, всичко свърши! Ще послушам съвета на крадеца на сфинксове и ще се оттегля в доброволно изгнание. С малко повече късмет, каквото успея да взема със себе си, ще си остане само за мен! Никакви подаръци повече за Козленцата, още по-малко за сестра им Метела Капрария! Нека Цезар продължава да се грижи за доброто й настроение… Да ви видим какви пари ще изстискате от него! Не се надявайте и на зестрата й. Развеждам се с нея още днес заради изневярата й с Цезар.
Вследствие на тази реч двамата шуреи още по-разгневени напуснаха стаята. Верес остана за минутка сам зад писалището и замислено галеше оцветените мраморни бузки на Поликлетовата Хера. Най-накрая вдигна рамене и извика прислугата. Как би могъл да се раздели, пък макар и с една-единствена вещ от този прекрасен дом? Само страхът да не изгуби главата си и мисълта, че е по-добре да запази нещо, отколкото да изгуби всичко, му вдъхнаха достатъчно сили в този драматичен момент. Двамата със слугата започнаха да обикалят къщата и да избират. Това да, това не…