— Когато наемеш каруците — ако си казал и една дума навън, ще те разпъна на кръст, ще ги докараш при задния вход утре през нощта. И всичко да бъде внимателно подредено в щайги, ясно ли е?
Както Хортензий беше предположил, Цицерон убеди Глабрион да запечата изоставената къща на Гай Верес още на сутринта след тайното му заминаване. Веднага прати и човек в банката да спре всякакво теглене на пари. Твърде късно, разбира се; парите са най-лесно преносимото богатство, на човек му трябва само една хартийка, която да покаже там, закъдето е заминал.
— Глабрион вече съставя комисия, която да възстанови щетите, но се страхувам, че малко може да стори — обясни Цицерон на Хиерон от Лилибей. — Верес е изтеглил всички пари, които е притежавал в Рим. Все пак, изглежда, повечето от нещата, които е задигнал от Сицилия, са останали из къщите му. Уви, не гарантирам за бижутата и златните прибори, които е крал от частни лица. Но той си е бил присвоил такива огромни богатства, че дори и от най-дребните вещи са останали цели сандъци. Робите, които е оставил след себе си, нищо не струват, но както и да е, толкова силно мразят господаря си, че веднага си признаха всичко. Изглежда това, което е съхранявал при себе си в Рим, е нищожно като количество в сравнение с това, което е прибрал в имението си край Кортона. Предполагам, че тъкмо за там са се запътили братята Метели, но аз вече усвоих една тактика от колегата си Цезар, който пътува по-бързо от всеки друг човек на земята. Съдебната комисия ще пристигне в Кортона преди Метелите. Нищо чудно да намерим още от богатствата на Сицилия.
— А Гай Верес къде ли е отишъл? — попита от любопитство Хиерон.
— Най-вероятно в Масилия. Това е известно място в средите на големите крадци.
— Е, ако не друго, то поне си върнахме родните богатства — отбеляза Хиерон. — Благодаря ти, Марк Тулий, благодаря за всичко!
— Мисля, че аз ще бъда този, който ще благодари най-накрая — деликатно му напомни Цицерон, — ако, разбира се, смятате изхода от делото достатъчно удовлетворителен, за да изпълните моето условие за житото догодина? Плебейските игри ще се проведат чак през ноември, затова цената не е задължително да е за сметка на тазгодишната реколта.
— Ние само ще се радваме да ти се отплатим, Марк Тулий. Обещавам ти, че твоята продажба на евтин хляб ще бъде запомнящо се дело.
— И така — разказваше по-късно Цицерон на своя добър приятел Тит Помпоний Атик, — това мое случайно увлечение в сферата на обвинението се оказа от огромна полза за репутацията и кариерата ми. Ще си купя жито по две сестерции модия, а ще го продам за три. Разликата ще покрие транспорта и пак ще остане много за мен.
— Защо направо не го продадеш по четири сестерции модия — учуди се Атик. — А разликата просто ще напълни кесията ти. Тя доста е изтъняла.
Но Цицерон беше буквално смаян от подобно предложение.
— Не мога да сторя такова нещо, Атик! Цензорите ще вземат да кажат, че съм се обогатил незаконно, като съм взел пари от клиентите си.
Атик въздъхна.
— Цицероне, Цицероне! Ти наистина няма да забогатееш никога, при това сам си си виновен. Навярно е права поговорката, според която можеш да отнемеш човека от Арпин, но не и Арпин от човека. Ти разсъждаваш като типичен селски големец!
— Разсъждавам като почтен човек — възрази той, — и съм горд с този факт.
— Да не би да намекваш, че аз не съм почтен човек?
— Не, не! Ти си делови човек от висока класа и с римско мислене. Правилата, които ти следваш обаче, не са правилата, които аз следвам. Аз не съм Цецилий, но ти си!
Атик смени темата.
— Ще публикуваш ли протокола от процеса срещу Верес? — попита той.
— В интерес на истината, имам такива намерения.
— Сигурно ще добавиш и бляскавите речи, които така и не произнесе пред акцио секунда. Имаше ли готов материал?
— О, да, нахвърлям си бележки месеци преди да дойде датата на процеса. Макар че точно тези речи ще трябва да бъдат коренно измененията да включат повече от темите, които засегнах в първата част от процеса. Защо питаш?
— Чудя се дали да не се захвана с ново хоби, Цицероне. Търговията е скучна работа, а хората, с които я въртя, са още по-скучни. Затова смятам да отворя малко дюкянче с голяма работилница — на Аргилет. Соций ще ми бъде конкуренция, защото смятам да се захвана с издателска дейност. Ако нямаш нищо против, бих желал да откупя изключителните права над бъдещия ти труд. В замяна ще получиш една десета от това, което изкарам от всяко продадено копие!