Когато пожарът стихна, жреците обиколиха мястото и се заеха да разкриват една след друга страшните гледки. От огромната теракотена статуя на божеството, изработена от етруския скулптор Вулка още по време на царуването на Тарквиний Горди, не бе останала и следа. Статуите от слонова кост, изобразяващи съпругата на Юпитер Юнона и дъщеря му Минерва, също бяха изчезнали. Бяха се стопили в небитието и старите своенравни обитатели на светилището — Термин и Ювента, които упорито бяха отказвали да си вървят по времето, когато цар Тарквиний се захващаше да строи храма на Юпитер Оптимус Максимус. Бяха изчезнали старите колкото света таблици със законите, също както сибилинските книги и много други пророчески документи, на които Рим винаги се беше уповавал във време на опасност и криза. Неизброими златни и сребърни съкровища се бяха разтопили от горещината, сред които и статуята на Виктория, изработена от масивно злато и подарена на града от Хиерон Сиракузки след битката при Тразимена. Беше се повредила и другата статуя на Виктория — от позлатен бронз, на която богинята на победата бе яхнала бойна колесница, теглена от два коня. Събраните метални парчета бяха предадени на ковачите за обработка, но кюлчетата, които майсторите бяха отсекли (и които бяха пратени на съхранение в хазната под храма на Сатурн в очакване на деня, когато нови майстори ще се заемат с ваенето на скулптури), не можеха да заменят творенията на безсмъртни майстори като Праксител и Мирон, Стронгилий и Поликлет, Скопас и Лизип. Изкуството и историята бяха изгорели ведно с дома на Юпитер.
Съседните храмове също бяха пострадали, особено този на Опс, който беше тайнственият пазител на римското обществено благополучие и нямаше собствен образ; но и неговият храм беше толкова порутен, че трябваше да бъде построен и осветен повторно. До него и храмът на Всеобщата вярност се нуждаеше от ремонт. От горещината на близките пламъци всички договори и споразумения, окачени по стените на сградата, се бяха свили и пожълтели, също както и ленената превръзка около ръката на статуята, за която се вярваше — без да е сигурно, че изобразява самата Вярност. Последната засегната сграда беше нова, стените й бяха от мрамор, затова беше достатъчно да се пребоядиса. Това беше храмът на Честта и Храбростта, който лично Гай Марий издигна, за да съхранява в него многобройните си бойни трофеи, отличията, които Рим му беше връчил за заслугите, и подаръците, които той самият беше поднесъл на Рим. Това, което най-много смущаваше римляните, бе ролята на божествата, чиито домове бяха пострадали: Юпитер Оптимус Максимус беше духовният водач на римския народ; Опс се грижеше за общественото благополучие на града, Всеобщата вярност изразяваше съгласието между римляните и техните богове, а Честта и Храбростта бяха основните черти на римската бойна слава. Така всеки римлянин се питаше дали пожарът не е знамение, че възходът на Рим е стигнал своя край. Дали самият Рим не беше обречен?
На първи януари двамата нови консули бяха първите, встъпили в длъжност далеч от благосклонната сянка Юпитер. Върху овъгления подиум на изгорелия храм бе издигнат балдахин, който подслоняваше временен олтар; там двамата консули трябваше да поднесат своите дарове към бога и да положат клетвата за вярна служба на народа.
Като фламин Диалис Цезар също присъстваше на церемонията. Русите му коси се криеха под шлема от слонова кост, елегантната му фигура се губеше под полите на вълнената лена, пък и на него не беше отделена важна роля в ритуала, затова не се набиваше в очи. Новогодишната церемония бе задължение на главния жрец на републиката — върховния понтифекс, Квинт Муций Сцевола, тъста на консула Гай Марий.
Цезар стоеше настрана от главните действащи лица и се измъчваше от това, че след пожара в храма той като жрец се бе оказал без собствен дом и че заради жреческите си одежди никога не би могъл да си надене обшитата с пурпур тога на римски консул. Но дългът му налагаше да потисне болката и да премине през всички религиозни церемонии с гордо вдигната глава и невъзмутимо лице.
Тържественото събрание на Сената и празничното пиршество по принуда бяха преместени от храма в Курия Хостилия, сградата, подслоняваща Сената, но в същото време религиозно светилище. Юношеската възраст на Цезар му забраняваше да престъпва прага на Курията, но откакто бе надянал фламинските одежди, той автоматично бе станал член на Сената, затова никой не понечи да го спира на вратата. Цезар седна на мястото си и изслуша краткото, официално слово, което младият Марий трябваше да произнесе в качеството си на първи консул. Отсега бе ясно кой ще управлява римските провинции следващата година — за целта се тегли жребий между двамата консули и действащите претори, след което се насрочи датата за празника на Юпитер Латиарис на Албанската планина и другите тържествени дни, чиито религиозен календар се местеше всяка година.