Помпей искаше най-вече да докаже пред цял Рим, дори пред цяла Италия, че лошите времена са отминали; какъв по-убедителен начин от това да поканиш цялата страна на едно дълго празненство? Нека всички помнят годината, в която Гней Помпей Велики е бил римски консул, как е осигурил тяхното благополучие и ги е отървал от всички кошмари. Няма повече войни, няма повече глад, няма повече политически борби. И макар суетата му донякъде да разваляше впечатлението, желанието му да зарадва хората бе напълно искрено. Обикновените люде, които не заемаха обществено положение и съответно не бяха пострадали от проскрибциите, вече си говореха с носталгия за времето на диктатора Сула; но след като видеха какво е направил за тях Гней Помпей Велики, управлението на Сула щеше да бъде забравено.
В началото на квинктил в Рим започнаха да пристигат хора от провинцията, повечето от които търсеха квартири чак до средата на септември. Самите римляни не бързаха да ходят до морето — дори по-знатните и по-богатите. С ясното съзнание, че подобно стълпотворение увеличава риска от престъпност и епидемии, Помпей използва своите завидни умения на организатор и с помощта на наети бивши гладиатори осигури постоянна охрана на всяка улица в града; колегията на ликторите отговаряше за спокойствието на форум Романум и големите пазарища, където се навъртаха доста непознати лица, а доброволци тръгнаха да изписват подробни надписи по всички стени в града да не се пие вода или ходи по нужда на друго място, освен в обществените тоалетни, както и да не се яде съмнителна храна и с мръсни ръце.
Помпей не беше сигурен дали хората от провинцията си даваха сметка колко е безинтересно избирането за първи консул на човек, който е бил обикновен конник (всъщност той стана сенатор в деня, когато встъпи в консулска длъжност), затова реши да използва шествието на държавния кон да наблегне на този факт. По негова заръка подкупените цензори Гелий и Клодиан възродиха старото „трансвекцио“, както беше известно шествието, нищо че то не се беше провеждало от времето на Гай Гракх. Сега то щеше да се използва от консула Гней Помпей Велики, за да смае всички със своя държавен кон.
Шествието започна призори на квинктилските иди. Началото беше във фламиниевия цирк, на Марсово поле, където хиляда и осемстотин членове на конническото съсловие поднесоха жертва в чест на Непобедимия Марс — Марс Инвиктус, — чийто храм се намираше вътре в пределите на цирка. Щом церемонията свърши, конниците се качиха на своите държавни коне и поеха в тържествен строй, подредени по центурии, през портата до зеленчуковия пазар, по Велабрум, Вик Югарий до долния край на форум Романум. Всичките хиляда и осемстотин конници изпълниха форума и се обърнаха към храма на Кастор и Полукс, където на специално издигнат подиум стояха двамата цензори. Те приемаха парада на конниците. Всеки от участниците в шествието трябваше да се приближи до подиума, да слезе от държавния си кон и да го отведе при двамата цензори, които внимателно да го огледат. Ако животното не отговаряше на старите стандарти, цензорите бяха в пълното си право да го отнемат от собственика му и да го изгонят от състава на първите осемнайсет центурии. Преди векове подобни случаи е имало, при това много; дори Катон Цензор е бил известен със своята стриктност и безкомпромисност.
Тържественото шествие беше забравена атракция, затова цял Рим се беше насъбрал на площада да наблюдава парада. Разбира се, мястото не беше достатъчно, затова множеството трябваше да се задоволи да посрещне конниците някъде по пътя от Марсово поле до форум Романум. Където имаше по-високо място, от което се откриваше гледка, беше пълно с народ — покриви, пиедестали на статуи, стълби, скали, дървета… Продавачи на храна, ветрила, сенници и студени напитки се провираха през тълпата и предлагаха стоките си, без да гледат няма ли да ударят някого с дървените кутии, които носеха. Всеки продавач си имаше поне по един роб охрана, който трябваше да го пази от ловките пръсти на джебчиите и да пълни кутията от голямата торба, която носеше на рамо. Дечицата невъзмутимо пикаеха на главите на хората под себе си, бебенцата ревяха с пълно гърло, малчугани се шмугваха между краката на възрастните, зяпачите се цапаха с мазния сос на пържолите или със сметаната от сладкишите, по-изнервените се сбиваха, по-неиздръжливите припадаха или повръщаха, но всички неуморно се тъпчеха. Това беше типичен римски празник.
Конниците яздеха построени в осемнайсет центурии, всяка от които предшествана от древния си символ — вълк, мечка, мишка, птица, лъв и т.н. Поради теснотията на улиците, по които шествието минаваше, в една редица можеха да се движат най-много четирима души, което означаваше, че всяка центурия беше дълга петнайсет редици, а цялото шествие се разтягаше на повече от километър и половина разстояние. Всеки конник бе облечен в пълно бойно снаряжение. Имаше такива, чиито доспехи бяха предавани от поколение на поколение в продължение на векове, та затова изглеждаха доста необичайно. Други (като Помпей, чиито предшественици сравнително отскоро си бяха намерили място в някоя от осемнайсетте центурии, затова не притежаваха доспехи от преди шестстотин години, които да доказват латинския или етруския им произход) компенсираха със златото и среброто по шлемовете и броните си. Но хората бледнееха в сравнение с конете си. Те бяха поръчани специално от земите на сабиняните и бяха най-често бели или бледосивкави на цвят. Всеки кон беше окичен с безброй медальони и дрънкулки, седлата и юздите от боядисана кожа бяха украсени с орнаменти, гърбовете на конете бяха загърнати в шарени одеяла от скъпи платове. Някои от конете отдавна бяха обяздени и затова високо вдигаха копита, преди да пристъпят, на другите опашките и гривите бяха боядисани в златно и сребърно.