Всичко беше добре подредено — по начин, който да изтъкне най-вече личността на консула Помпей. Не беше възможно всеки един от конниците поотделно да мине на преглед пред цензорите, това би означавало церемонията да отнеме трийсет часа, при това летни. Но Помпеевата центурия беше строена сред най-първите, затова цензорите търпеливо разпитаха триста души един след друг кои са, от коя триба са, как се казва баща им, дали са служили шест години в армията, дали отговарят на финансовите изисквания.
Когато първата редица от четвърта центурия слезе от конете, Помпей стоеше най-отпред. Многобройните му хора сред тълпата успяха да наложат пълна тишина на площада. Златната му броня блестеше на слънцето, около раменете му се вееше пурпурната лента, която свидетелстваше за консулската му власт, а до нея висеше друга лента — че е пълноправен римски пълководец. Едрият му бял кон беше оседлан в червено, от юздата и седлото висяха тежки златни фалери, самият ездач също се беше окичил с всички спечелени отличия, засенчени донякъде от боядисаните пера от чапла върху гръцкия шлем.
— Име? — попита главният цензор Лентул Клодиан.
— Гней Помпей Велики! — изрева Помпей.
— Триба?
— Клистумина!
— Баща?
— Гней Помпей Страбон, консул!
— Служил ли си в десет кампании или шест години подред?
— Да! — изкрещя с пълен глас той. — Две кампании в Съюзническата война, една в защита на Рим по време на обсадата, две на страната на Луций Корнелий Сула в Италия, една в Сицилия, една в Африка, една в Нумидия, една в защита на Рим от Лепид и Брут, шест в Испания и една при залавянето на Спартаковите бунтовници! Общо шестнайсет кампании. Като се изключат онези, в които съм бил само кадет, всички останали са провеждани под мое лично командване!
Тълпата избухна в овации и хвалебствия. Народът тропаше с крака и пляскаше с ръце; мощни вълни от възгласи изпълниха цялото пространство на площада, та цензорите и останалите участници в шествието трябваше да си запушат ушите. Конете се изплашиха и някои свалиха ездачите си от седлата.
Когато шумът най-после утихна — а за това бяха нужни няколко минути, понеже Помпей беше застанал с коня си, уловен за юздата, в самия център на празното пространство поред храма на Кастор и любезно се покланяше на всички посоки, — цензорите прибраха свитъците със списъците и царствено се облегнаха на столовете си. Помпей се оттегли, а останалите петнайсет центурии преминаха с бавен тръс покрай Клодиан и Гелий.
— Чудно зрелище, няма що! — ядосваше се Крас, чийто държавен кон беше наследен от големия му син Публий, вече двайсетгодишен. Двамата с Цезар бяха наблюдавали парада от лоджията на Красовата къща — някогашния дом на Марк Ливий Друз, който беше обърнат точно към форума. — Това е фарс!
— Затова пък добре организиран, Крас! Трябва да поставиш висока оценка на Помпей за изобретателност и отношение към народа. Игрите ще бъдат още по-голямо събитие.
— Шестнайсет кампании! И с изключение на тези, в които бил кадет, все под негово командване! Е, да, в продължение на осем дни, след като баща му умря при обсадата на Рим, момченцето командваше армията му — нали трябваше да я върне обратно в Пицен… А в Италия генерал беше Сула, а после и Метел Пий. А срещу Лепид и Брут — Катул. И най-накрая, ти какво ще кажеш за последната му „кампания“, дето бил заловил бунтовниците на Спартак! Боговете са ни свидетели, Цезаре, ако почнем всички да тълкуваме военните си заслуги по подобен начин, то всеки римлянин трябва да е генерал!