— Е, аз съм го виждал преди — каза Варон и след като внимателно заобиколи проснатия на мраморните плочи Помпей, се присъедини към Филип на кушетката. — Сигурно е заради Крас.
— Точно така. Ти кога си го виждал в подобно състояние?
— Когато не успя да провре слоновете си през триумфалната порта — отговори той. Говореше съвсем тихо да не би Помпей да го чуе. Човек никога не можеше да е сигурен дали не преиграва. — А и преди това, когато Каринат се измъкна от обсадата на Сполеций. Не може да търпи някой да го надхитри.
— Волът наистина го блъсна с двата рога — отсъди замислено възрастният мъж.
— Волът — натърти с известна ирония Варон — се оказа всъщност бик и има не два, а три рога. При това третият бил най-големият, ако се вярва на женските приказки.
— Аха! Значи този трети рог си има име!
— Гай Юлий Цезар.
Помпей изведнъж се надигна от пода и обърна окървавеното си лице към тях.
— Това го чух! — каза той и това убеди Варон, че наистина преиграва. — Та какво Цезар?
— Ами това, че той стои зад действията на Крас — обясни приятелят му.
— Кой ти го каза? — Помпей ловко се изправи на крака и Филип му подаде кърпата си да се избърше.
— Паликан.
— Той трябва да знае, нали Цезар още навремето го беше обработил — кимна Филип.
— Цезар е близък с Крас, това го знам — изрече Помпей. — Нали той стои зад споразумението ни от миналата година. Нали той предложи да възстановим властта на народните трибуни.
Помпей погледна заплашително Филип, сякаш искаше да му напомни, че той си е мълчал през цялото време.
— На мен Цезар ми вдъхва огромен респект — каза Варон.
— На Крас също… А и на мен. — Помпей още гледаше заплашително. — Е, така поне знам кой е господар на Цезар!
— Цезар няма господар — възрази му Филип. — Това не бива никога да го забравяш. Но ако си умен човек, Велики, ще трябва установиш някакви връзки с Цезар, нищо че в момента е с Крас. Все някой ден ще ти е необходим, особено щом аз си отида… А това скоро ще стане. Твърде съм дебел, за да доживея седемдесетте. Ти знаеш ли, че дори Лукул се страхува от Цезар! Това е добър повод за размисъл. Сещам се само за един човек, от когото Лукул се е страхувал някога. От Сула. А ти си направи труда някой ден да се вгледаш в Цезар. Същински Сула!
— Ако смяташ, че трябва да поддържам отношения с него, Филипе, така да бъде — реши великодушно Помпей. — Но доста вода ще изтече, преди да забравя, че тъкмо той съсипа славата ми на консул.
В промеждутъка от края на игрите на победата (които се оказаха огромен успех не за друго, а защото Помпеевите разбирания за театър не се различаваха по нищо от масовия вкус) до началото на римските игри бяха септемврийските календи, а на тях сенатът по традиция заседаваше. Обикновено заседанието беше важно, а и този път не правеше изключение: Луций Аврелий Кота щеше да изложи своя доклад.
— Аз успях да изпълня задачата, която ми възложихте в началото на годината, назначени отци — говореше той от Подиума в средата на овалната зала. — Надявам се, по начин, който ще одобрите, преди да се впусна в подробностите. Нека накратко очертая законопроекта, който ще искам от вас да гласувате.
В ръцете си не държеше никакъв писмен текст, а и служебният писар, който седеше зад него, не носеше нищо. Денят беше изключително горещ (според годишните времена лятото беше в разгара си), затова всички сенатори си отдъхнаха: Кота нямаше да говори дълго. От тримата Коти Луций беше най-младият и най-интелигентният.
— Нека бъда откровен с вас, колеги — сенатори — заговори Луций Кота с ясния си, завладяващ глас. — Нито сенаторите, нито конниците, за които имам представа как са работили като заседатели, ми направиха кой знае какво положително впечатление. Когато заседателите са изключително сенатори, те са склонни да защитават интересите на сенаторското съсловие. Когато заседателите са само конници, те съответно защитават единствено интересите на конническото съсловие. И едните, и другите приемат подкупи, и то без големи притеснения, защото знаят, че колегите им са в същото положение като тях и на свой ред биха ги защитили, ако се стигне до разкрития.
Това, което аз предлагам — допълни Кота, — е да поделим задълженията на съдебните заседатели по възможност по равно. Навремето Гай Гракх отне съдебната власт от ръцете на сената и я предаде на конниците, но не на всички, а само на членовете на първите осемнайсет центурии, които са длъжни да получават поне, четиристотин хиляди сестерции годишен доход. Не е нужно да напомням, че с няколко изключения всеки сенатор произхожда от семейство, членуващо в някоя от осемнайсетте центурии. Това, което имам предвид, е, че Гай Гракх всъщност не отиде достатъчно далеч с реформите. Ето защо предлагам всеки съдебен състав да се състои от три части: от една трета сенатори, една трета конници от първите осемнайсет центурии — тези, които притежават така наречения държавен кон, и една трета — от останалите представители на конническото съсловие, притежаващи доходи над триста хиляди сестерции — така наречените трибуни ерарии.