Луций Кота направи пауза, за да се увери, че всички внимателно го слушат, и продължи нататък:
— Всеки член на първата класа, колеги, прилича на своите събратя. Това е високопоставен гражданин със значително състояние, няма как иначе — ако не разполага с онези триста хиляди сестерции годишно, той просто не може да остане в първа класа. В същото време се оказва, че с вековете Рим малко се е променил или по-скоро, че се управлява принципно на същите начала като навремето, с тази разлика, че сега римляните сме повече, а и държавните институции — също. Разликата е най-осезаема именно при първата класа. В далечното минало имахме само осемнайсет центурии в първа класа. По-нататък обаче, след като упорито държахме във всяка от тези осемнайсет центурии да членуват само по сто души, трябваше да създадем нови центурии, които да поемат всички онези наши съграждани, които са покрили имуществения ценз и по закон принадлежат към първа класа. Едва когато създадохме седемдесет и три допълнителни центурии, решихме да разширим състава на първа класа по друг начин — не чрез запазването на допълнителните центурии, още по-малко със създаването на нови, а чрез допускането във всяка допълнителна центурия на много повече от сто души. Така си създадохме първа и втора класа в самата първа класа! Осемнайсет центурии по сто души, които запазват всички стари привилегии и още седемдесет центурии, в които членуват по много повече хора на едно място.
Защо да не дадем, мисля си аз, политически права и на онези хиляди членове на първа класа, които не са достатъчно знатни, не се радват на достатъчно древно потекло, за да членуват в първите осемнайсет центурии? Ако на тези хора от първа класа, които досега са стояли встрани от всякакъв обществен живот, се даде една трета от местата във всеки съдебен състав, то на всеки човек поотделно ще му се наложи да изпълнява почти символични задължения. В същото време всички тези нискостоящи конници, които наричаме трибуни ерарии, ще получат стимул да станат съпричастни на държавното управление, да се почувстват част от висшето общество. Представете си как би функционирал съдебен състав от петдесет и един заседатели — по седемнайсет сенатори, седемнайсет конници от осемнайсетте центурии, и седемнайсет трибуни ерарии. Седемнайсетте сенатори ще се ползват с авторитета на своя личен опит, на своите познания в правото, на своята дълга дейност като съдебни заседатели. Седемнайсетте конници от осемнайсетте центурии ще се ползват с авторитета на знатната си фамилия, на голямото си богатство, а седемнайсетте трибуни ерарии ще внасят свежест именно със своята неопитност, със своето неопорочено желание да бъдат обективни и справедливи; освен това те също ще принадлежат към богатите обществени слоеве и са пълноправни членове на първа класа.
Луций Кота посочи бронзовите врати на Курия Хостилия.
— Това е моето разрешение на проблема, назначени отци! Съдебни заседатели, подбирани по равно от трите различни слоеве вътре в първата класа. Ако гласувате искания от мен сенат — консулт, ще обработя всичко това във формата на пълноценен законопроект и ще го предложа за ратификация в народното събрание.
Септември месец заседанията по право се ръководеха от Помпей, който стоеше на една стъпка по-напред от празния стол на колегата си Крас.
— Какво ще каже първият новоизбран консул? — попита Помпей Квинт Хортензий.
— Първият новоизбран консул може само да похвали Луций Кота за свършената работа — рече Хортензий. — Като бъдещ висш магистрат и като отдавнашен адвокат из римските съдилища мога само да приветствам подобно забележително решение на този отколешен проблем.
— Какво ще каже вторият новоизбран консул? — попита пак Помпей.
— Напълно съм съгласен с колегата си — отговори Метел Козленцето, който нямаше причина да се противи на подобни реформи, след като процесът срещу Гай Верес беше приключил, а самият Верес не беше в Рим.
Помпей даде думата на всички, които имаха право да говорят пред колегите си. Никой не се обяви против. Разбира се, намираха се и такива, които биха направили забележка заради самата забележка, но като се замислеха колко много работа снемат от собствените си плещи с новия закон, всички замлъкваха и оставяха Кота да си върши работата.
— Това е наистина прекрасно — радваше се Цицерон, докато двамата с Цезар излизаха от Курия Хостилия. — И ти, и аз сме хора, които обичаме да работим с почтени съдии. Колко хитро постъпи Луций Кота! За да се предреши един процес, сега трябва да се подкупят най-малко две трети от заседателите, не половината плюс един, както беше досега. Така излиза по-скъпо. Ако пък някой реши да купи само една трета от заседателите, то другите две трети ще гласуват обратно напук. Имам приятното предчувствие, скъпи Цезаре, че дори подкупването на заседатели да не изчезне веднъж завинаги като практика, то ще бъде силно ограничено. Трибуните ерарии ще гледат на оказаното им доверие като на голяма чест и ще се опитват да докажат, че заслужават да заемат своето място във властта. Да, наистина, Луций Кота постъпи много разумно!