Той се спря насред улицата и размаха заканително юмруци.
— О, я ме остави на мира! — извика толкова високо, че двама минувачи ги изгледаха с любопитство. — Все едно си знаеш, задължения, та задължения, та задължения! Е, майко, нека ти кажа, че задължението да погреба леля Юлия ни най-малко не ме привлича!
Само от възпитание придружи майка си до вкъщи, иначе изгаряше от желание да я остави сама да се прибира в Субура.
Но и у дома не го посрещнаха радостни вести. Цинила вече беше в шестия месец, но продължаваше да се чувства зле. „Денонощната болест“, както се изразяваше Цезар, беше изчезнала, но на нейно място се беше появило някакво мистериозно подуване на краката, което тревожеше бъдещата майка. За нейно голямо неудоволствие налагаше се да прекарва все повече време в леглото. Цинила не само, че страдаше и се плашеше, но и все повече се ядосваше. А това беше толкова необичайно за нея, че никой в къщата не знаеше как да реагира.
За пръв път през живота си Цезар реши да напусне дома си и да потърси друго място за живеене в Рим. Да се нанесе у Крас беше невъзможно, той веднага щеше да си помисли, че иска да живее за негова сметка, а тъкмо наближаваше сезонът, когато храната поскъпваше. Гай Маций наскоро се беше оженил, затова Цезар не можеше да се скрие в съседния апартамент, от другата страна на дворчето (а предвид на обстоятелствата, там беше най-подходящото място). Не беше и в настроение да флиртува с непознати жени. Връзката му с Цецилия Метела беше свършила в мига, в който Верес бе заминал за Масилия, а Цезар още не й беше намерил заместничка. В интерес на истината тежкото състояние на леля му и на жена му не му позволяваше да мисли за чужди жени. Затова най-накрая си нае малък четиристаен апартамент, недалеч от инсулата на майка си, където прекарваше повечето време в компанията на Луций Декумий. Тъй като кварталът не беше с нищо по-представителен от този, в който Цезар по принцип живееше, нямаше опасност някоя политическа фигура да го види, а на него подобна тайнственост се харесваше. Пък и беше предвидлив човек, отсега си мислеше как ще използва жилището, когато си възвърне желанието за любовница; затова се залови да придаде облик на новия си дом и закупи мебели и произведения на изкуството. Да не говорим за голямото легло.
В началото на декември Цезар организира трогателното сдобряване между двамата консули. Двамата стояха един до друг на рострата в компанията на градския претор Луций Кота, който беше извикал трибутните комиции, за да ратифицират законопроекта му за промяна на съдебната система. Декември месец фасциите принадлежаха на Крас и той беше длъжен да присъства, но въпреки всички свои резерви Помпей не можеше да изпусне подобна възможност да се появи пред народа. И тъй като двамата консули нямаше как да застанат в противоположните краища на трибуните — така щяха да предизвикат слухове, — по принуда се бяха озовали един до друг. Никой дума не изричаше, но се опитваха да създават впечатление на дружески отношение и чудесно сътрудничество.
На заседанието на комициите присъстваше и младият Гай Кота, син на покойния консул Гай Кота и първи братовчед на Цезар. Той още не беше член на сената, но имаше право на глас в трибите, затова присъствието му беше напълно оправдано — в крайна сметка гласуваше се законопроектът на чичо му Луций. Но когато видя как Крас и Помпей са се събрали заедно за пръв път от месеци, младият Гай Кота нададе такъв вик, че всички около него застинаха и го загледаха.
— О! — възкликна той повторно, така че целият площад да го чуе. — Сънят ми! Моят сън се е сбъднал!
При които думи се качи толкова пъргаво на рострата, че Помпей и Крас инстинктивно се отдръпнаха встрани. Гай Кота застана между двамата, прегърна ги и обърна насълзени очи към тълпата в кладенеца на комициите.
— Квирити! — обърна се той към римското гражданство, — снощи ми се яви сън! Юпитер Оптимус Максимус ми говореше през облаци и пламъци! Първо ме окъпа с проливен дъжд, а после ме обгори с огън! Стоях долу на земята и виждах силуетите на двамата консули — Гней Помпей Велики и Марк Лициний Крас. Но не бяха така, както ги виждате днес, един до друг. Напротив, единият беше застанал на изток, другият на запад, бяха обърнали гърбове и гневно рееха взор в далечината. Великият бог проговори през облаците и пламъците и ето какво ми каза: „Те не бива да напуснат своята длъжност, без да се сдобрят! Не като врагове, а като приятели те трябва да свършат своя мандат!“
Настъпи дълбоко мълчание. Хиляди лица наблюдаваха тримата мъже на рострата. Гай Кота свали ръце и се обърна към консулите: