Зад кушетката на Карбон се появи младият Марк Брут, който беше поздравен, забеляза Цезар, с неочаквана топлота от иначе въздържания Карбон. При вида на новодошлия Марий се обърна на другата страна и си потърси по-приятна компания. Преди да се излегне до консулите, Брут само кимна на Цезар. Това му беше най-хубавото на жречеството: никой не му обръщаше внимание заради политическата му незначителност. Карбон и Брут нямаха причина да крият разговора си от младия фламин.
— Мисля, че можем да се поздравим с нашия избор — взе си от рибата Брут.
— Ъ — отвърна му Карбон и посегна към хляба.
— Трябва да се радваш.
— На какво да се радвам? На него ли? Брут, главата му е куха като изсмукано яйце! Цял месец общувам с него имах време да се убедя. Може той да държи фасциите през януари, но аз ще трябва да върша всичко сам.
— Надявам се, не си очаквал нещо друго?
Карбон вдигна рамене и остави и хляба; откакто Цезар бе споменал за рибата, беше загубил апетит.
— Не знам… Може би се надявах с годините да поумнее. В крайна сметка, той е син на Гай Марий, по майчина линия е наследник на Юлиите. Мислех си, че това е достатъчна гаранция.
— Но не е, доколко усещам.
— Не струва даже колкото старата носна кърпа на баба ти. Единственото, което мога да кажа за него, е, че е добро украшение — с него изглеждаме по-красиви в очите на народа и повече доброволци се записват в легионите.
— Може да се окаже добър водач — предположи Брут, докато бършеше ръце в кърпата, която робът му поднесе.
— Може. Но ако ме питаш, няма. По този въпрос определено смятам да се вслушам в съвета ти.
— Кой съвет?
— Да не позволя той да командва по-добрите легиони.
— О — захвърли кърпата Брут. — Квинт Серторий не дойде. Надявах се поне по случая да се прибере в Рим. В крайна сметка с Марий са роднини.
Карбон тъжно се засмя.
— Серторий, скъпи Бруте, загърби каузата ни. Остави Синуеса сама да се оправя, замина за Теламон, където събра легион от клиентите на Гай Марий и отплава посред зима за Таракон. С други думи, побърза да поеме управлението на Испания. Сигурно си прави сметката, докато стигне, в Италия вече всичко да е решено.
— Страхливец! — възмути се Брут. Карбон обаче се ядоса на думите му.
— Не и страхливец! Просто е различен. Забелязал ли си, че Серторий няма приятели? Нито е женен. Но му липсват амбициите на Гай Марий, за което можем да благодарим на звездите. Ако той бе пожелал, Бруте, отдавна да е станал консул.
— Е, мисля само, че е жалко, дето ни остави сами да се оправяме. Самото му присъствие на бойното поле можеше да обърне везните в наша полза. Ако не друго, той добре познава тактиката на Сула.
Карбон се оригна и се хвана за корема.
— Мисля, че ще се оттегля да глътна нещо за храносмилане. Толкова много храна ми се отрази зле.
Брут помогна на консула да се надигне от кушетката и го отведе до скрития зад параван край на залата, където зад подиума неколцина роби бяха наредили гърнета за сенатори.
Цезар изгледа с известно презрение гърба на Карбон и си каза, че няма какво по-интересно да научи на сенаторското пиршество. Изхлузи си галошите и безшумно се измъкна навън.
Луций Декумий чакаше в един от ъглите на преддверието и веднага се приближи до Цезар, щом младежът излезе от залата. Беше се натоварил като магаре: носеше чифт ботуши, наметало с качулка, дебели чорапи и вълнени гащи. За броени секунди Цезар се отърва от фламинските одежди. Докато той се преобличаше, зад Декумий се изправи нечий огромен силует, който на свой ред пое лената, анекса и галошите и ги натъпка в голяма кожена торба.
— А, Бургунд, да не си се върнал от Бовила? — учуди се зъзнещият от студ Цезар, докато се бореше с проклетите си ботуши без връзки.
— Да, Цезаре.
— Как вървят нещата? Всичко наред ли е с Кардикса?
— Имам си още един син.
Луций Декумий доволно се изкикоти.
— Казвам ли ти, паунчето ми, докато станеш консул, вече ще имаш лична гвардия!
— Няма да стана консул — преглътна тежко Цезар и погледна далечния край на Базилика Емилия, където се помещаваха службите на римските управници.
— Глупости! Разбира се, че ще станеш — успокои го Луций Декумий. — Стига си унивал! Решиш ли, че трябва да постигнеш нещо, целият свят да е срещу теб, пак няма да те спре! — Декумий извика на Бургунд: — Хайде, германска буцо! Разчисти път за господаря!