— Мисля, че ще е най-добре да се върнем при Сакрипорт — сподели той пред Ахенобарб. — В този насечен терен не мога да разгърна силите си така, както бих желал, а Сула ми е запречил пътя към равнините на Кампания. Ще го изчакаме пред Сакрипорт. Не мислиш ли, че така е по-добре?
— Щом казваш — отвърна му Ахенобарб, който добре си даваше сметка какво въздействие ще окаже върху новобранците подобна заповед за отстъпление, но предпочете да си замълчи. — Ще дам заповед: обратно към Сакрипорт!
— Бързо! — извика Марий, който усещаше как самоувереността го напуска с всеки следващ миг.
Ахенобарб го изгледа с известно недоумение, но пак не каза нищо. Ако Марий иска хората му да се изтощят от няколко километра, кой беше той да му възразява? Така или иначе щяха да загубят.
И така, осемте легиона бяха върнати обратно към Сакрипорт. Хилядите млади войници бяха смаяни, когато центурионите им ги караха не само да се връщат, но и да тичат! Младият Марий сам се зарази от всеобщото настроение и на свой ред хукна да обикаля редиците и да подвиква на легионерите да бързат, без да им обясни, че не става дума за отстъпление, а за маневра, с цел да заемат по-добри позиции. Резултатът бе, че когато най-после армията се върна на терена, който би им свършил работа, нито физическото, нито психическото им състояние позволяваха те да се възползват от него.
Подобно на всички знатни римляни и Марий беше учен на тактика и стратегия, но някак лекомислено се бе надявал геният на баща му да му се е предал по наследство. Пред вратите на Сакрипорт обаче, наобиколен от легати и военни трибуни, които чакаха заповеди, той не можа да измисли нищо, умът му престана да работи и той установи, че няма никакви военни познания.
— Ами — рече най-накрая той, — легионите да се разположат в карета от по осем редици и два легиона да застанат отзад за подкрепления.
Заповедите не бяха адекватни, но никой не се опита да му възрази. Уморените войници бяха оставени все така неосведомени какво точно се случва край тях. Вместо да повдигне бойния им дух с реч, младият Марий се отдалечи в края на полето.
Сула застана на една височина между Толер и Сакри порт, огледа предпазливо подредените войски на противника и въздъхна. Вдигна рамене и заповяда на пет от легионите си с ветерани да се втурнат в атака под командването на Гней Корнелий Долабела и Публий Сервилий Вация. Двата най-добри легиона от армията на Сципион Азиаген остави в резерв под командването на Луций Манлий Торкват, докато той самият се върна на билото на хълма, придружен от конна дружина, която щеше да разнася заповедите му, ако се наложеше промяна в тактиката. До него стоеше не друг, а самият лидер на сената Луций Валерий Флак. Той най-сетне се беше решил и по време на най-жестоките февруарски студове бе напуснал Рим за лагера на Сула.
Щом видя приближаващите суданци, младият Марий донякъде се успокои, макар от предишния му оптимизъм да не бе останала и следа. Пое лично командването на лявото крило и се върна при войската, но без да знае какво точно да прави. Двете армии се срещнаха един-два часа след пладне и преди да е изтекъл и час селянчетата от Етрурия и Умбрия, които се бяха записали с такъв ентусиазъм в армията на Гай Марий Младши, вече бягаха по широкото поле край Сакрипорт. Ветераните на Сула лесно се справиха с тях. Накрая един от двата легиона, които Марий бе оставил в резерв, предпочете масово да дезертира на страната на Сервилий Вация, за да изгледа спокойно клането на доскорошните си другари.
Именно гледката на изменническия легион довърши младия Марий. В последния момент той си спомни, че недалеч на изток от Сакрипорт се намира непревземаемата крепост Пренесте, и заповяда бързо отстъпление към нея. Вече бе възвърнал самообладанието си и успя да изтегли лявото крило на армията си в сравнително добър ред. Офела, който командваше дясното крило на Сулановата армия, забеляза оттеглянето на врага и се нахвърли отгоре му със злост, на която дори началникът му се възхити. Войниците на Офела не даваха мира на противника и като хиени се нахвърляха над всеки изостанал от редицата. Гай Марий хвърли цялата си енергия да поддържа духа и да спаси колкото се може повече от младите си легионери. Но когато най-сетне стигна стените на Пренесте и прибра войските си в града, от армията му бяха оцелели само седем хиляди души.