Войниците от центъра на Мариевата армия бяха изклани почти до крак, но дясното крило, командвано от Ахенобарб, успя да постигне примирие и бързо се оттегли в Норба. Тази стара крепост на волските, фанатично предана на Карбон, се намираше върху планинско възвишение на трийсетина километра югозападно от полесражението. Местното население с радост отвори вратите си за десетте хиляди войници на Ахенобарб. Но не и за самия Ахенобарб! Легатът пожела здраве и успех на войниците, които бе успял да спаси, и продължи пътя си към Тарацина, на морския бряг, откъдето хвана първия кораб за Африка — най-далечното място, до което можеше да стигне веднага.
Без да знае, че главният му легат е дезертирал, младият Марий се чувстваше добре в Пренесте. Сула трудно би го измъкнал от място като това; ако изобщо му беше по силите. Градът се намираше на около трийсет и пет километра от Рим и заемаше труднодостъпните височини на дял от Апенините. Стръмните склонове вече бяха защитили града не веднъж и дваж от чужди нападения, и то векове, преди Марий Младши да се озове зад стените му. Задната част на града беше абсолютно недостъпна, понеже оттам склонът бе изключително стръмен и противникът не би могъл да разгърне силите си. В същото време именно от тази си страна Пренесте можеше да поддържа връзка със света и да се снабдява с провизии. Вътре в крепостта имаше няколко естествени извора, а в големите изби под величествения храм на Фортуна Примигения, гордостта на Пренесте, бяха складирани огромни количества жито, зехтин и вино, както и други бавно развалящи се стоки като местното твърдо сирене или стафиди. От есента бяха останали дори ябълки и круши.
Въпреки че гражданите на Пренесте можеха да се похвалят с древен латински произход, а имаха основание да се гордеят, че говорят най-автентичния латински в Италия, градът никога не се беше съюзявал с Рим. През цялата Съюзническа война се беше сражавал на страната на италийските народи и продължаваше да смята, че гражданството на Пренесте струва повече от това на Рим… В очите на местните жители Рим беше сборище на парвенюта. Ето защо те подкрепиха младия Марий: в очите на пренестяни той беше единственият защитник на Италия от кървавата мъст на римлянина Сула, при това беше син на баща си, следователно заслужаваше добър прием. Като благодарност към своите домакини Марий организира войниците си и започна да снабдява града с фураж и храна по козите пътеки, които водеха през стръмния склон към близките села. Пренесте имаше да храни много гърла.
— До лятото Сула ще се принуди да свали обсадата и тогава ще можете да се оттеглите — беше казал главният управител на града на римския консул.
Но предположението му се оказа прибързано; само няколко дни след поражението при Сакрипорт Марий и жителите на Пренесте видяха с очите си как врагът опасва града в железен обръч — Гай Марий щеше да бъде принуден да се предаде. Планинските потоци, които се спускаха по склона към Рим, се вливаха в река Анио, докато другите следваха обратната страна на билото и се стичаха до река Толер. Пренесте бе на самия вододел. С бързина, която обсадените намираха за невероятна, Сула издигна стена и ров, който тръгна чак долу от Анио, прехвърли билото и продължи към бреговете на Толер. Когато строителните работи привършиха, единственият път за и от Пренесте оставаха козите пътеки по скалистия склон. Разбира се, при условие, че врагът не пазеше и тях.
Новината за разгрома при Сакрипорт достигна Рим още преди слънцето да е залязло след трагичните събития; затова пък се разпространи тайно и до малко хора. Гражданството щеше да почака за новината. Веднага щом се затвори на сигурно зад стените на Пренесте, Гай Марий набързо продиктува текста на писмо, което трябваше да прочете единствено градският претор Луций Юний Брут Дамазип. В него се казваше следното:
На юг от Рим всичко е изгубено. Нека се надяваме, че в Аримин Карбон ще успее да организира военните действия по начин, който да затрудни Сула, най-малкото заради численото превъзходство на Карбон. Войниците му са доста по-добре подготвени от моите. Липсата на опит и физическа подготовка бяха причина легионите ми да не издържат дори и час срещу старите кучета на Сула.
Предлагам ти да подготвиш Рим за отбрана, макар толкова голям град, населен с толкова различно мислещи хора, да е труден за опазване. Ако мислиш, че гражданите ще откажат да се защитават, трябва да очакваш Сула след няколко дни. Между Пренесте и Рим вече няма никакви войски, които да му се изпречат. Дали той самият иска да превземе Рим, нямам представа. Надявам се да избере да подмине града, за да нападне Карбон. От това, което съм чувал баща ми да говори за Сула, той би желал да притисне Карбон като в клещи, използвайки Метел Пий като второ крило. Иска ми се да знам каква ще е следващата му стъпка, но няма как да разбера. Може би Сула ще сметне за прибързано да нахлуе в Рим още сега, но не виждам реално обяснение защо ще допуска такава грешка.