Някъде по това време Карбон научи за неочакваното окопаване на Прасчо и армията му във Фавенция; пътят на Норбан до Аримин беше откъснат. Карбон се насочи към Фавенция, оставяйки Каринат да пази гърба му с осем легиона. Цензорин, каза си консулът, трябваше сам да се оправя.
Но тогава се появи Брут Дамазип, който бързаше да го уведоми, че армията на младия Марий е била разгромена при Сакрипорт. Сула бил поел на север по Касиевия път към Италийска Галия и вече бил достигнал Ареций. Силите му обаче не надхвърляли три легиона. Карбон веднага промени плановете си. Имаше само един изход от създалата се ситуация: Норбан сам да брани Галия от легионите на Метел Пий, докато Карбон и легатите му се опитват да спрат Сула при Ареций — относително лека задача при условие, че врагът разполагаше само с три легиона.
Помпей и Крас научиха новината за победата на Сула над Марий почти едновременно с Карбон и я посрещнаха с нескрита радост. Потеглиха в западна посока по дирите на Каринат и Цензорин, които водеха своите шестнайсет легиона към Ареций, където ги чакаше Карбон. Двете армии се гонеха с бясна скорост по пътищата на Италия. При това конницата се оказваше безполезна, установи Помпей, защото трябваше да се прекосяват планините. Помпей и Крас пратиха конницата обратно в лагера на река Езис и младежът си възвърна командването над бащините си ветерани. Крас, за радост на пиценеца, нямаше нищо против да следва нарежданията му, поне доколкото плановете на Помпей съвпадаха с тайните замисли, които той кроеше.
Отново опитът на старите войници се оказа решаващ. Помпей и Крас застигнаха легионите на Цензорин по един от страничните планински пътища в отсечката между Фулгин и Сполеций, където дори не им се наложи да се бият. Изтощени, изгладнели, но най-вече изплашени до смърт легионите на Цензорин се разпаднаха. Той успя да запази три от осемте си легиона — онези войници, които сметна за свой дълг да запази на всяка цена. С тях сви встрани от пътя и прекоси напряко планината, за да се присъедини възможно най-скоро към армията на Карбон при Ареций. Останалите пет легиона до такава степен се бяха разпръснали и омесили, че никой не би могъл да ги разпредели в нови центурии и кохорти.
Три дни по-късно Помпей и Крас завариха Каринат под стените на големия и добре укрепен град Сполеций и там започна сражение. Каринат не се оказа на висота и предпочете да се скрие с три от своите осем легиона в града, докато други три легиона избягаха в близкия Тудер, а последните два изчезнаха.
— Чудесно! — възтържествува Помпей пред Варон. — Ето как ще се сбогуваме с добрия стар Крас!
Сториха го, като намекнаха на Крас, че ще е най-добре да обсади Тудер, докато самият Помпей се погрижи за легионите на Каринат. Крас с радост се насочи към Тудер, доволен, че най-сетне има възможност сам да командва. А Помпей се настани под стените на Сполеций, щастлив, че ще обере лаврите, след като победи самия пълководец Гай Албий Каринат. Каринат обаче се оказа по-хитър, отколкото бе предполагал. Още същата нощ, използвайки разразилата се буря, той се измъкна през задната порта на Сполеций и с трите си оцелели легиона се изтегли при Карбон.
Помпей възприе отстъплението на Каринат като лична обида. Варон с удивление стана свидетел на какво е способен един Помпей, щом събитията не се развият според очакванията му: то не бяха крясъци, не бяха сълзи, не беше скубане на коси и удряне с юмрук по масата. Най-накрая, след като младият пълководец изпотроши офицерската си покъщнина, гневът го напусна внезапно, както се бе появила нощната буря.
— Отиваме при Сула в Клузий — заяви тържествено той. — Хайде, Вароне, размърдай се! Няма време!
Варон поклати глава и се разбърза.
Беше началото на юни, когато Помпей и легионите му бяха посрещнати в лагера на Сула на бреговете на река Кланис. За своя изненада завари началника си доста унил и обезсърчен. Нещата не се бяха развили много добре, след като Карбон го беше пресрещнал по пътя от Ареций. Врагът за малко да спечели сражението, което бе започнало съвсем непредвидено за Сула. Ако не се беше окопитил навреме, за да отстъпи, може би щеше да изгуби цялата си армия.
— Но няма значение — махна с ръка той, видимо доволен от идването на Помпей. — Щом ти си тук, Помпей, и щом Крас се намира наблизо, нищо не е изгубено. Тримата ще се справим с Карбон.
— Как е Метел Пий? — попита Помпей, недоволен, че Сула не прави голяма разлика между него и Крас.