Разбира се, можеше да се разчита на шестнайсетте легиона в Кампания, а оттам до Брундизий беше по-близо, отколкото от Аримин, където чакаше Карбон; но до каква степен можеше да разчита на действащите консули Норбан и Сципион Азиаген? Карбон не знаеше. Нямаше я вече желязната му ръка да контролира Рим. В края на предната година той се бе убедил в две неща: че Сула ще се появи напролет и че Рим би бил по-склонен да му се противопостави, ако самият Карбон не е в града. Затова си беше осигурил избора на двамина верни поддръжници в лицето на Норбан и Сципион Азиаген, след което сам си връчи управлението на Италийска Галия, за да има добра позиция за наблюдение и да бъде готов за действие, щом се наложи. Изборът на двамата консули — поне на теория — беше добър: нито Норбан, нито Сципион Азиаген можеха да се надяват на милост от страна на Сула. Норбан беше клиент на Гай Марий, а Сципион Азиаген се беше преоблякъл като роб, за да избяга от Езерния по време на Съюзническата война — проява на слабост, която беше отвратила Сула. И все пак щяха ли да се справят двамата? Щяха ли да използват шестнайсетте легиона като истински пълководци, или щяха да изтърват птичето от клетката? Карбон не можеше да бъде сигурен.
Имаше и нещо, което не беше предвидил: че синът на Помпей Страбон, макар и още момче, ще има дързостта да събере три легиона от войниците на баща си, за да се присъедини към Сула! Не че Карбон вземаше младежа много насериозно. Обаче трите легиона опитни войници го притесняваха. Стигнеха ли веднъж до Сула, той щеше да знае как да ги използва.
Новината за плановете на младия Помпей беше донесена на Карбон от неговия квестор Гай Верес.
— Момчето трябва да бъде спряно, преди да е сторило беля — намръщи се Карбон. — Каква досада! Да се надяваме само, че докато се разправяме с Помпей Младши, Метел Пий няма на свой ред да се появи от Лигурия. И да разчитаме, че двамата консули ще съумеят да неутрализират Сула.
— Бързо ще приключим с Помпей — увери го самонадеяният Гай Верес.
— Съгласен съм, но така или иначе момчето си е проблем. Би ли извикал легатите?
Но те се оказаха трудни за откриване; Верес трябваше доста време да обикаля лагера, а това нямаше да се хареса на Карбон. Докато търсеше, много мисли минаха през главата му, но нито една не се отнасяше до младия Помпей, сина на стария Помпей Кривогледия. Не, този, който не му даваше мира, беше Сула. Макар никога да не се беше срещал лично с него (пък и нямаше защо, бащата на Верес беше скромен сенатор без политическо влияние, а по време на Съюзническата война самият той беше служил при Гай Марий и след това — при Цина), добре си спомняше как бе изглеждал по време на церемонията по встъпването си в консулската длъжност. Още оттогава му беше направил силно впечатления. Понеже не беше войник по душа, на Верес не му беше хрумнало да се пише доброволец за похода на Сула на изток; пък и Рим по времето на Цина и Карбон не беше никак лошо местенце за такива като него. Верес обичаше да стои там, където се въртят големите пари, защото обичаше да хвърля тлъсти суми за изкуство и имаше големи амбиции. И все пак, докато търсеше легатите на Карбон, започваше да се чуди не е ли време да мине на другата страна.
Ако трябва да сме съвсем точни, Гай Верес дори не беше и квестор, а само проквестор: официално бе изгубил сана си с изтичането на предишния годишен мандат. Това, че продължаваше да изпълнява функциите си, се дължеше единствено на Карбон, към когото беше прикрепен предната година. Карбон беше изказал голямо задоволство от работата му и бе поискал да служи при него и в Италийска Галия. И понеже задълженията на квестора бяха да се грижи за средствата, които харчи техният началник, Гай Верес бе поискал веднъж — от името на Карбон — и бе получил от хазната сумата от два милиона двеста трийсет и пет хиляди четиристотин и седемнайсет сестерции; цялата тази субсидия трябваше да покрива разходите на Карбон: да стигне за заплатите на легионерите, да осигури достатъчен разкош за самия него, за легатите, нисшите офицери и квестора, както и да изплатят всички онези хиляди дреболийки, които не можеха да се вместят в гореспоменатите харчове.