Аштън сложи нежно пръст под брадичката й и повдигна главата й, докато срещна очите й. В светлината на луната те блестяха като Млечния път.
— Ти си пил — забеляза тя. От него лъхаше толкова силно на бренди, че й се зави свят. — И то повече от обичайните една или две чаши, бих казала.
— Мъката може да направи от мъжа пияница — отговори той.
— Мъка ли? — Очите й изучаваха лицето му. — Какво те измъчва?
— Малкълм — каза той — и ръцете му по кожата ти… И това, че през цялото време си с него горе, в къщата, а аз трябва да стоя долу и да ви наблюдавам само отдалече.
Дъските на палубата потрепериха под нечии тежко стъпващи токове и когато двамата се обърнаха, видяха Малкълм да се приближава с дълги, гневни крачки. Връзката му я нямаше. Жилетката и ризата бяха разкопчани, така че се виждаха широките му космати гърди. Явно след напускането на залата не си беше губил времето.
— Един вътрешен глас ми подшушна, че трябва да проверя с какво се занимавате, докато ме няма! — Той сграбчи Аштън за раменете и го блъсна с гръб към стълба.
— По дяволите, казах ви да оставите жена ми на мира.
— А аз искам да оставите моята намира! — отряза Аштън и отблъсна ръцете на Малкълм. Тази вечер търпението му бързо се изчерпваше.
Малкълм размаха заплашително юмрук пред лицето на Аштън.
— Тя е моя!
— Аз твърдя обратното и ако сте готов, можем още сега да уредим спора веднъж завинаги.
В ръцете на Малкълм светкавично се появи един малък пистолет „Деринджър“. Без да обръща внимание на ужасения вик на Лианор, той тикна оръжието под брадичката на Аштън.
— Само не си мислете, че можете да я направите толкова бързо вдовица.
Надяваше се поне малко да стресне противника си, но пренебрежителната усмивка не слезе от устните на Аштън. Този човек лед ли имаше в жилите си вместо кръв? Искаше поне веднъж да види омразното лице без обичайната му самоувереност, да чуе Уингейт да скимти за милост в краката му. Ненавиждаше тази проклета невъзмутимост почти толкова, колкото и самия мъж.
— Е, хайде! — предизвика го той. — Направете само едно движение и с вас е свършено. Единственото ми желание е да ви тегля куршума и да нахраня рибите с трупа ви.
— Не забравяйте, че имате свидетелка — каза Аштън спокойно. — Или след това ще се отървете и от нея по същия начин?
— Сигурен съм, че и тя би се радвала да не се въртите постоянно около нея.
— Малкълм, престани вече! — За разлика от Аштън Лианор съвсем не се отнасяше така лекомислено към пистолета. — Моля те! Махни това, преди да си наранил някого с него. — Когато той пренебрегна молбата й, страхът й се превърна в паника и тя добави с отчаяна настойчивост: — Махни го, Малкълм, или, Бога ми, ще отида в каютата на Аштън и ще забравя, че съм имала нещо общо с теб.
Аштън вдигна подигравателно вежда и попита Малкълм с крива усмивка:
— Е, какво да стори дамата, Синклер?
— Аштън! — извика Лианор, ужасена от безгрижието му пред опасността, която го заплашваше. — Той ще те убие!
Пистолетът се заби в шията на Аштън и пръстите на Малкълм стиснаха дръжката от слонова кост така, че кокалчетата му побеляха. Страшно му се искаше да се отърве най-после от Уингейт, но щеше да загуби твърде много, а когато се касаеше за материални неща, той не беше безумец. И все пак изкушението беше толкова голямо, че започна да трепери. Изведнъж чу щракане и усети как нещо твърдо се забива в корема му. Погледна невярващо надолу и очите му се разшириха, като видя, че към стомаха му е насочено дулото на едно далеч по-тежко оръжие.
— Омръзнаха ми постоянните ви заплахи — каза Аштън. — Какво ще кажете да си разменим за малко местата?
Думите улучиха Малкълм като юмручни удари в гърдите. Или беше сърцето му, което се блъскаше силно в ребрата? Не смееше да помръдне.
— Започвам да броя — спокойно заяви Аштън — и ако не ме убиете, докато кажа „три“, никога вече няма да имате този шанс. — Със свободната си ръка бутна настрани Лианор, без да обръща внимание на настойчивите й молби. — Едно… — Очите му блеснаха, когато натискът на пистолета в гърлото му отслабна. — Две…
Скърцайки със зъби, Малкълм отпусна оръжието. Аштън пъхна пистолета си отново под фрака, извади пура и невъзмутимо я запали.
— Отсега нататък бъдете по-предпазлив в заплахите си, Малкълм — посъветва го той. — Някой може да се почувства обиден и да ви строши черепа.
Малкълм обаче не се вслуша в този разумен съвет.
— Само почакайте и ще видите какво ще ви се случи, мистър Уингейт! — изсумтя той, сграбчи Лианор за ръката и я повлече след себе си.