Аштън ги последва бавно. Горещо желаеше да има разрешението на Лианор и да отстрани Малкълм завинаги от живота й. Но докато тя се съгласеше, не му оставаше нищо друго, освен да я наблюдава отдалече, а това съвсем не беше приятна задача.
Пред игралната зала Малкълм спря, за да оправи облеклото си, като гледаше гневно жена си.
— Вратовръзката ти е изчезнала — спокойно подхвърли Лианор. — Марелда наслади ли се на гледката откъм леглото? Във всеки случай ти държиш рекорда за най-бързо прелъстяване в историята.
Малкълм само изръмжа.
— Тъкмо когато… — Той търсеше подходящи думи, но не намери такива, които би могъл да употреби пред жена си. — Мислех само за теб… ти в неговите ръце… как се забавляваш с него!
— Марелда трябва да е била доста разочарована, че не си довършил това, което започна с такъв ентусиазъм. — Лианор иронично повдигна дясната си вежда. — Много съжалявам, че попречих на завоевателните ти планове, Малкълм. Ако правилно съм схванала, само мисълта, че аз върша същото в момента, ти е попречила да стигнеш до целта си и намирам това за доста забавно.
Вместо отговор той сграбчи като в менгеме ръката й над лакътя, насили се да се усмихне и я повлече към дансинга в залата. Те се движеха сковано под такта на валса, изпълнени с гняв един към друг. Ясно съзнаваха, че привличат вниманието на околните. Малкълм се ядосваше, че танцът им не притежаваше нищо от грацията, с която Аштън Уингейт беше въртял Лианор онзи следобед пред павилиона в градината. А този път липсваха и възхитените коментари на гостите.
— Изглеждаш прекрасно — каза той в отчаян опит да стопи леда помежду им. — От всички жени тук ти си най-хубавата.
Лианор съзря Марелда гневно да влиза през една от вратите. Ако се съдеше по зачервеното й лице и по погледа, с който стрелна Малкълм, май не беше в най-добро настроение.
— Марелда отново е тук — студено осведоми мъжа си Лианор. — Изглежда малко ядосана. Не искаш ли да отидеш при нея и да оправиш нещата?
— Тя не означава нищо за мен — каза подигравателно той. — Тя е от тези, при които човек се облекчава, когато собствената му жена не го задоволява достатъчно.
Лианор го изгледа с изненадан поглед.
— Как можеш дори за миг да си помислиш, че ще ти се отдам, докато се държиш като някой уличен котарак? А още по-малко, след като току-що си се забавлявал с Марелда.
— Да не ревнуваш? — попита той усмихнато.
— Това е по-скоро страх, Малкълм. Опасявам се, че ако легна с теб, мога да пипна някоя болест.
Самочувствието на Малкълм спадна като балон, на който се изпуснали въздуха.
— Ти си студенокръвна кучка, Лианор Синклер!
Тя обърна глава и си спомни за една вечер в стаята на Аштън в Бел Шен. Бягаше от него, кискаше се и хвърляше една след друга дрехите си, за да разпали желанието му. На края не остана нищо по тялото й. Тогава той се пресегна и я притегли към себе си. Уловена в ръцете му, тя го зацелува, но после пак му се изплъзна закачливо и затанцува пред него, и то по начин, какъвто Саломе и насън не би посмяла да си представи. Наистина ли беше студена? Или само по отношение на мъжа, с когото в момента се носеше по дансинга?
Тя трепна, когато Малкълм обхвана още по-здраво талията й и я притисна към себе си. Наведе се напред, за да я целуне по рамото, защото беше видял, че Аштън влиза в залата. Знаеше, че другият не я изпуска нито за секунда от погледа си, и настроението му се подобри неимоверно при мисълта да го поизмъчи по този начин. Горещият му дъх докосна лявото й ухо.
— Щом твоят мистър Уингейт упорства да ходи подире ти, тогава би трябвало да го накарам да страда малко, не намираш ли?
— Какво искаш да кажеш? — В очите на Лианор имаше загриженост, когато погледна към него.
Малкълм разхлаби прегръдката си и й позволи да увеличи разстоянието между тях. Със самонадеян израз на лицето я водеше по дансинга.
— Просто ще му напомня, че ми принадлежиш. — Пръстите му галеха гърба й и когато тя се скова, той я погледна предупредително. — Внимавай, драга, ако не участваш в играта, ще те накарам да плащаш!
— Да плащам! — Тя повтори думата с недоумение. — Какво възнамеряваш да правиш?
Той кимна с глава по посока на Аштън.
— Искам този луд да разбере най-после чия жена си и ще се погрижа да прокълне деня, в който си е измислил тази малка игричка. Докато сме на борда на „Речната магьосница“, ще ми позволиш да те докосвам, когато и където поискам.
— Това заплаха ли е? — осведоми се Лианор с лек сарказъм.
Малкълм отговори със самодоволството на разглезен котарак:
— От доста време ме държиш далече от леглото си и постепенно започвам да губя търпение. Ситуацията става непоносима, затова си мисля, че скоро ще трябва да се откажем от отделните спални и да се завърнем пак към брачното ложе. Или може би си забравила как стояха нещата между нас по-рано? — Очите му се сведоха към пълния й бюст в деколтето. — Досега бях загрижен за здравето ти и се съобразявах с това, но междувременно ти си придобила достатъчно сили, за да приемаш неговото внимание. Защо да нямаш сили и за моето? В края на краищата аз съм ти мъж.