Выбрать главу

Мускулите по лицето на Аштън се сгърчиха, когато видя как Малкълм опипва жената в ръцете си. Машинално посегна и взе чаша бренди от таблата, която тъкмо разнасяше един корабен стюард. Ненавиждаше Малкълм заради погледа му, вперен в пазвата на Лианор. Мразеше устата, която целуваше гладката й кожа, и ръцете, които обхващаха гънката й талия. Може би все пак сгреши, като покани приятелите си на това празненство. Изглежда, че Малкълм се забавляваше чудесно през цялата вечер.

Ужасена от предложението на Малкълм, Лианор попита:

— Да не искаш да кажеш, че трябва да се оставя да ме опипваш пред всички?

Малкълм се ухили мръсно.

— Другите са ми безразлични, скъпа. Интересува ме единствено онзи глупак, който държи да те нарича Лиарин.

Лианор постепенно започна да разбира какво искаше и всичко в нея се съпротивяваше срещу това.

— Предполагам, че дори да не съм съгласна да участвам, ти ще продължиш да ми оказваш вниманието си, или както там го нарече.

Малкълм вдигна небрежно рамене.

— Докато си държиш леглото девствено чисто и ми отказваш съпружеските права, трябва да задоволявам апетита си с проститутки, но вече ми омръзна да чувствам под себе си само някое продажно тяло. — Той се загледа настойчиво в смарагдовозелените й очи. — Копнея за млада, непохабена плът.

— Значи съм така или иначе в капана?

— Все още имаш възможност да изобрети по-малкото зло.

— Благодаря, знаеш вече отговора на това предложение.

Дощя му се да избухне обидено, но на устните му се изписа само подигравателна усмивка.

— Сигурно смяташ, че Уингейт може да ти достави повече удоволствие от мен? — Той издаде презрителен звук. — Ако наистина мислиш така, значи нищо не разбираш от мъже.

— Аз наистина съм забравила много неща — каза безизразно тя. — Но се уча наново, и то бързо. Мисля си например, че трябва да съм се омъжила за теб в състояние на умопомрачение. Или просто си ме заблудил.

Внезапно в залата настъпи смут и всички присъстващи се обърнаха към вратата, през която шерифът Коти бутна Хоръс Тич, който размахваше ръце и крака. Като стигнаха до Аштън, те спряха и бързо бяха заобиколени от любопитни зяпачи.

— Ето един от вашите крадци, мистър Уингейт. Хванах го на местопрестъплението, тъкмо когато се канеше да изчезне с останалите от пиратската банда, но, слава Богу, успяхме да го заловим заедно с още неколцина. — Той разтърси Хоръс, както куче разтърсва плъх, което сериозно разгневи жертвата му.

— Идиот такъв! — Хоръс се опита да се извърти на пръсти — защото само с тази част на тялото си опираше в пода — и да се измъкне от унизителната хватка на представителя на закона. — Казвам ви, аз самият станах жертва на разбойниците! Те ме принудиха да тръгна с тях.

— Разбира се, мистър Тич, и съвсем случайно тези бижута бяха в джоба ви! — Шерифът Коти бръкна в собствения си джоб и извади диамантено колие. — Намерихме някои от гостите заключени в предните каюти. Преди това са били ограбени. Излезли на палубата да подишат чист въздух и там неговите хора — той кимна към Тич, — ги изненадали и им взели всичко, което имали у себе си. Сигурно скоро щяха да нахълтат и тук.

— Но аз също бях отвън на палубата — забеляза Лианор с ръка на гърлото.

— Тогава сте имали голям късмет, мадам — констатира учтиво шерифът. — Някой трябва да ви е закрилял.

— И аз също бях навън — заяви Марелда и се промъкна между насъбралите се.

— Марелда, кажи им, че нямам нищо общо с тази работа! — умоляваше Хоръс.

— Той ваш приятел ли е, мадам? — попита шерифът.

— Да — каза бавно Марелда, като се чудеше какви ли ядове си навлича с този отговор.

— Е, да, това обяснява защо не са ви ограбили. Мистър Тич вероятно е наредил на разбойниците да не закачат приятелите му.

— Но цялата тази история е просто смешна! — извика възмутено Тич.

— И аз мислех отначало така, когато мистър Уингейт ме помоли да наблюдавам парахода му, в случай че някому хрумнат лоши помисли. Можете да си представите изненадата ми, когато аз и хората ми видяхме крадците да изпълзяват от скривалищата си и след това да тичат по кея, за да се покатерят на борда. Изглежда, са подготвили добре тази работа, само дето планът на мистър Уингейт беше по-добър.