— Няма да си тръгна без дамата на сърцето ми — заяви той твърдо и се изпъчи, но загуби равновесие и падна на колене. За миг остана в това положение, после омекна като парцалена кукла с подгънати крака. Отпусна глава в тревата и простена: — Лиарин… Лиарин… Слез при мен.
Дожаля й от измъчените му молби, почувства как очите й се напълниха със сълзи. За миг в гърдите й остро се сблъскаха съчувствие и страх, след това хукна по стълбите надолу. Изтича боса по тревата. Нямаше го! Огледа се, но не можа да го види никъде в огряната от луната предна градина.
— Аштън! — прошепна тя. Тръгна предпазливо към малка група дървета от източната страна на имението. — Аштън, къде си?
Изведнъж бе сграбчена изотзад, една ръка обви хълбоците й. Тя притаи дъх, когато ръцете се плъзнаха нагоре и я притиснаха към твърдите му гърди. Плътните му устни се впиха в нейните, усети силен вкус на бренди. Почувства настойчивата мъжественост на Аштън, когато той притисна бедрата й към себе си.
— Аштън, дръж се прилично — помоли тя, останала без дъх в прегръдките му. Затвори очи и обърна глава, за да избегне пламенните му целувки, които сякаш щяха да я изпепелят. Светът започна да се върти лудо, когато устата му се плъзна надолу и погали гърдите й. Копнежът заля тялото й като река от лава. Тя потръпна. Дясната му ръка беше на ханша й и я притискаше към него. При това докосване желанието й нарасна неудържимо.
— Искам те, Лиарин — шепнеше той дрезгаво. — Не мога да се върна без теб.
Изведнъж й стана ясно, че опасността, която ги дебнеше, се увеличава с всяка изминала секунда. „Заведи го на сигурно място — мислеше си тя, — после ще се върнеш пак в къщата.“
— Аштън, ще дойда с теб — прошепна тя бързо, когато устните му се плъзнаха още по-надолу. — Моля те, пусни ме и ще те придружа.
— Аз ще те нося. — Той я пусна, за да я вземе на ръце, но тя се засмя и сложи длан на гърдите му.
— Ако се опиташ, ще се търкулнем и двамата надолу из дюните — рече тя и го погали по бузата. — Ти си твърде пиян.
— Вярно, че обърнах няколко чаши — изфъфли той.
— Няколко! — Тя тихо се изкиска и плъзна пръстите си по мускулестите му ръце. — Изпил си повече от няколко, миличък! — Задърпа го леко, докато тръгна.
Вървяха един до друг по огряната от луната трева. Аштън искаше да се спира на всяка крачка, за да я прегръща, но тя всеки път го примамваше по-нататък със сладкото обещание: „В палатката, любими!“
Когато стигнаха до целта, Аштън вдигна платнището и я пусна да влезе. Тя смаяно се огледа. Не беше очаквала да види такъв лукс. Светлината на множество лампи огряваше дебелите килими и трептеше по златистите завеси около леглото.
Аштън я наблюдаваше с онази момчешка несигурност, която така допълваше мъжкия му чар. Как можеше да му откаже нещо, когато я гледаше по този начин? Но трябваше да го направи за негово добро.
— Обичам те — прошепна тя с нежна усмивка — и ще остана при теб още малко, но ми е нужно време, за да приведа в ред мислите си.
Аштън въздъхна разочаровано и кимна с нежелание. Обърна се и си свали ризата. Загорялата му кожа блестеше под светлината на лампите. Тя се изчерви и наведе очи. Толкова много го желаеше!
Той се тръшна в едно кресло и събу с усилие ботушите си. След това подпря лакти на коленете си и отпусна унило глава. Видът му причиняваше болка на Лианор, но тя потисна надигащото се съчувствие — в него се криеше опасен копнеж. Дръпна с леки движения завесите на леглото и сгъна покривката. После отгърна завивката, изпъна чаршафа и отстъпи колебливо назад.
— Ела да си легнеш, Аштън — тихо каза тя.
Той вдигна глава и я погледна с неизречен въпрос в очите, но тя отбягна погледа му.
— Ще поседя малко при теб, след това трябва да се връщам.
Той се изправи с въздишка, обърна й гръб, пусна панталоните да се смъкнат в краката му и седна на ръба на леглото. Не се опита повече да спори с нея. Лианор го погледна любопитно и установи, че беше затворил очи и беше смръщил вежди, сякаш го мъчеше силна болка.
— Аштън? — прошепна тя.
Гъстите му мигли се вдигнаха и той се втренчи в нея с неприкрито желание. След това пое дъх, издиша и се отпусна бавно назад върху възглавниците. Лианор усети, че й става горещо и че кръвта запулсира по-бързо в жилите й, когато очите й се плъзнаха по изтегнатото тяло. Във въображението си често го беше сравнявала с гладиатор — мускулест, с бронзова кожа, и сега отново си помисли, че той действително прилича на бойна машина. Не за първи път виждаше голото му тяло, но едва сега си даде сметка колко й е липсвал в последно време. Тя се наведе, събу панталоните и повдигна дългите му крака на дюшека. Покри голотата му със завивката, събра дрехите му и ги окачи на закачалка. Духна лампите, после се върне на леглото и седна със скръстени крака в дъното под големия балдахин. Очите й обиколиха тъмната палатка и й се стори, че мракът я поглъща. Тя се отпуска назад, твърдо решена да не заспива, и насили паметта си да си спомня…