— Добре ли спахте, мадам?
Лианор не знаеше какво да отговори, обърна лице и срещна спокойния поглед на Аштън.
— След като сте се позабавлявали малко, бих желал да изчезнете оттук, мистър Уингейт! — изкрещя Малкълм. — Достатъчно щети ми нанесохте! Отсега нататък за мен всеки ден ще бъде ад, докато не се убедя дали отвратителното ви поведение няма да им някакви последици.
Бузите на Лианор пламнаха и тя тихо промълви:
— Мога да ти го кажа веднага, Малкълм. Още тази зима ще родя дете от Аштън.
— Не! — Малкълм се хвърли напред, за да я издърпа от леглото, но внезапно очите му се разшириха, като забеляза насоченото право към носа му дуло на голям пистолет. Не знаеше къде бе стояло оръжието, но сега беше пред него. По челото на Малкълм изби пот, когато пръстът на Аштън бавно запъна спусъка.
— Веднъж вече ви казах, че ще ви убия, ако се докоснете до Лиарин! — Аштън изчака заплахата да стигне до съзнанието на противника му, после размаха пистолета. — А сега изчезвайте!
— Превърнахте ме в рогоносец! — ругаеше Малкълм, препъвайки се назад. Аштън се усмихна, поклати глава и отпусна пистолета. — През цялото време сте блудствали в това безпътно легло и сте се подигравали с мен!
— Аз го считах за свой мъж! — Лианор се изправи възмутено, като прикри гърдите си със завивката.
— А тя е моя жена — заяви Аштън.
— Ако е ваша жена, защо, по дяволите, се омъжи за мен? — попита Малкълм, кипящ от гняв.
— И аз много бих искал да знам това — отговори Аштън. — Просто не проумявам защо Лиарин е отишла с вас пред олтара.
— Но тя е Лианор! — извика Малкълм, сочейки с протегната ръка жената до Аштън.
— Лиарин — поправи го той.
Претърпял поражение, Малкълм скърцаше със зъби и си блъскаше главата за някой аргумент, който би могъл да убеди другия, но не намери такъв. Той погледна Лианор и нареди с протегнат показалец:
— Сега ще станеш от леглото и ще ме придружиш до вкъщи, където ти е мястото!
— Мисля, че трябва да си вървиш, Малкълм — отговори тя.
— Какво? Да не се срамуваш пред собствения си съпруг? Искаш да отпратиш мен, докато той те зяпа, без това да те смущава?
Лианор посрещна спокойно погледа му.
— Най-добре е да си прибереш нещата и да напуснеш къщата. Още днес преди обед.
Малкълм се втренчи в нея с широко отворени очи, отстъпи крачка назад и поклати глава.
— Не! Имам право да бъда тук! — Той кимна към Аштън.
— Уингейт е този, който трябва да изчезне. Не аз!
— Не искам повече да рискувам. Докато си тук, ти представляваш опасност за нас. Бих искала да се чувствам сигурна в собствения си дом. Аз нося в себе си бебе, за което съм отговорна.
— А с него какво ще стане? — Малкълм беше почервенял като рак. — Той къде ще отиде?
— Където пожелае — отговори простичко Лианор. — Ще го помоля да ме придружи до Англия. Като дете имах дойка, която положително ще ме познае и ще ми каже истината, защото няма нищо против Аштън.
— А ако откриеш, че действително си Лианор?
— Ще ми е необходимо доста време, за да обмисля положението си. Едва ли мога да остана омъжена за теб и да родя дете от друг мъж.
— И аз съм на това мнение — изсумтя Малкълм.
Лианор не обърна внимание на язвителната забележка.
— След всичко, което се случи, би било прекалено сложно да живея в една къща с теб. Затова настоявам още веднъж да се изнесеш.
— Ако си тръгна сега, няма да отсъствам дълго. Скоро пак ще се върна!
— Нямаш причина да се връщаш, Малкълм. Дори и действително да съм Лианор, между нас всичко е свършено. Ще се разведа.
— За да можеш да се ожениш за него! — изрева Малкълм.
— Целият щат ще говори за теб!
— Не мога да променя това — каза равнодушно Лианор. — Трябва на първо място да мисля за детето.
— Да, предполагам, че малкото копеле ще има нужда от име.
Аштън измери другия с леден поглед.
— Вие сипете обидите си точно толкова щедро, колкото и заплахите си, Малкълм, а това започва да ми омръзна. — Пръстът му сякаш случайно си играеше със спусъка на пистолета. — Мисля, че трябва да си вървите. Всичко вече е казано.