Аштън усети как космите по врата му настръхнат и не знаеш какво да каже. Думите на Сара го разтревожиха, но не можеше да разбере причината. Забеляза, че тя се притесни от приказливостта си, и й сипа нова чашка кафе, за да преодолее неловката пауза. Сложи малко сметана в чашата, пусна бучка захар вътре и й я подаде. Когато видя сълзите в очите й, у него се надигна вълна от съчувствие. Почака, докато тя остави чашата, после хвана ръцете й и ги стисна.
— Всичко е наред, Сара — утеши я той. — Слушах внимателно и смятам, че започвам да разбирам.
Очите й го гледаха плахо.
— Наистина ли, мистър Уингейт?
— Да, Сара, така мисля.
Когато тя си отиде, го обзе безпокойство. Поглеждаше постоянно към часовника, крачеше нервно напред-назад и му се искаше Лиарин вече да се е върнала. Накрая се преоблече, обу панталони за езда, риза и високи ботуши. Беше обещал на Лиарин да поязди следобед с нея. После му хрумна, че късно вечерта могат да се къпят голи в прибоя и да спят на плажа. Откакто пристигна тук, тази представа го беше изпълвала неведнъж с приятна тръпка, но сега щеше да бъде доволен, ако тя въобще се върнеше, за да не се тревожи за сигурността й.
Неспокоен, той среса косата си и след това се огледа в малкото огледало, което висеше на един подпорен стълб над легена за миене.
Наведе се, за да вземе шапката си, която лежеше на един куфар, и трепна, когато нещо голямо и блестящо прелетя край него и за малко не го улучи. Огледалото се разби със звън, във въздуха полетяха парчета. Аштън подскочи и се вторачи в ножа, който стърчеше забит в стълба. Издърпа го и в същия миг чу зад себе си стъпките на нападателите. Грабна пистолета, който лежеше върху раклата, и рязко се обърна, но преди да успее да се прицели, две яки тела връхлетяха върху него. Лъсна втори нож. Една ръка замахна и Аштън грабна някакъв смачкан на топка чаршаф, за да отблъсне като с щит удара. Твърд юмрук го улучи болезнено в ребрата, но той успя да удари нападателя с дулото на пистолета по слепоочието. Бандитът рухна в безсъзнание. Сега пред Аштън имаше само един противник, но видя, че през входа на палатката нахълтват други двама. Той насочи пистолета към мъжа, който го беше ударил с ножа, и натисна спусъка. Нападателят залитна назад и погледна учудено растящото петно на ризата си, преди да падне на колене и да се строполи мъртъв.
Аштън пусна безполезния вече пистолет и издърпа ножа от чаршафа. Единият от новодошлите, също въоръжен с нож, се нахвърли върху него. Вторият държеше къса абордажна кука в ръка и вървеше на три-четири крачки зад приятеля си.
Когато първият се приближи, Аштън го блъсна с юмрук в лицето. Мъжът залитна, ослепен от болката. От ноздрите му потече кръв. Аштън използва предимството си, подложи крак на своя противник, така че той загуби равновесие и падна по гръб върху съучастника си. Мъжът извика силно и се вцепени, оръжието се изплъзна от ръката му. Залитна бавно напред. Абордажната кука се беше забила дълбоко в гърба му и когато се сгромоляса на пода, тежестта на тялото му изтръгна дръжката от ръката на втория мъж.
Сега шансовете бяха изравнени. Аштън се обърна към последния си противник, който се отдръпна назад и изтегли от ботуша си дълъг, тънък нож. Очите му лукаво проблеснаха, когато погледна към дъното на палатката. Аштън се сети, че единият от двамата първи нападатели беше изпаднал само в безсъзнание, и съвсем навреме отскочи встрани, когато опомнилият се пират се хвърли отзад върху него. Той вдигна ножа си и нападателят изкрещя, улучен в левия хълбок. Надали беше кой знае каква рана, но мъжът побягна веднага и изчезна от палатката.
Последният противник нападна, преди Аштън да се беше съсредоточил, но навитият около лявата му ръка чаршаф отново пое удара. Дивите, искрящи очи на бандита не оставяха съмнение в неговата решимост. Аштън се извъртя и го удари с дръжката на ножа си в слепоочието. Те паднаха на пода, острието на кинжала се заби в покритите с килими дъски. Аштън нанесе още един удар, този път в брадата на противника си, но той въпреки това успя да сграбчи с дебелите си пръсти дръжката на кинжала и да го изтръгне от пода.
Двамата мъже скочиха и започнаха да се дебнат в кръг. Якият бандит се хвърли напред, ножът прелетя във въздуха, но Аштън парира умело. Когато нападателят отстъпи, ръкавът му бе украсен с бързо растящо кърваво петно. Аштън не му даде време да се опомни. Атакуваше, посрещаше удари, отскачаше и удряше, докато отбраната на противника му започна да отслабва. Бандитът разбра, че само една малка грешка го делеше от края. Опита се да държи Аштън на разстояние, но ножът му беше твърде къс и тънък; Аштън го обърка, подмами го и после удари с всички сили. Якият като бик бандит изхриптя, пусна оръжието си и притисна с ръце корема си. Залитна към входа на палатката и рухна отвън.