— Ала ти им попречи…
— Исках да ти направя добро впечатление, не разбираш ли? След като те върнах здрава и читава на баща ти, само за една нощ се превърнах в герой. — Малкълм намръщи чело. — Но ти и тогава не ми обърна внимание. Плановете ми, изглежда, щяха да се осуетят. Предложението ми беше отхвърлено, но след това ти дойде в Билокси и аз започнах да храня нови надежди. — Пръстите му обхванаха като стоманени клещи ръката й и той се усмихна, когато тя изкриви лице от болка. — Но ти никак не улесни задачата ми. Беше потънала в скръб по мъжа си.
— И не биваше да допускам да преодолееш въздържанието ми! Щях да си спестя много грижи. — Тя едва се сдържа да не изкрещи, когато ръката му се вдигна към гърлото й. — Ако си решил да ме убиеш, Малкълм, тогава хайде, направи го! Нямаш причини да чакаш повече.
— О, за съжаление, имам, мила моя! — Той се изкиска развеселен. — Причината, поради която се ожених за теб. Твоето значително богатство! Имам всички документи, с които мога да докажа, че сме женени. Така ще получа цялото ти имущество. Разполагам дори със завещанието ти…
— Не си мисли, че ще го подпиша.
— Не е необходимо, мила. Самюел Ивънс е много способен в своята област. Той състави документите и им придаде необходимия юридически вид. Да ги подпише с твоето име е детска игра за него. Той преправи и документите за женитбата ни, но това не направи впечатление никому. Не можех да допусна този дявол Уингейт да разбере кога сме пристъпили към олтара.
— Въпреки хитроумните ти планове и машинации няма да получиш нито цент, Малкълм! Ако умра, всичко, с изключение на тази къща, получава обратно баща ми. Имуществото е негово и той ще е единственият, който ще го ползва.
Малкълм я наблюдаваше с високо вдигнати вежди и самодоволна усмивка.
— Вече съм се погрижил за това: Точно в този момент мъжът, когото наех, трябва да е изпълнил мисията си и скоро всички ще научат за смъртта на баща ти.
— Не! — изстена Лианор, смъртно пребледняла, и се отпусна в ръцете му.
— Хайде, хайде, мила, няма защо да скърбиш. Спокойно можеш да си въобразяваш, че е жив, в края на краищата той живее толкова далече. А аз само чакам потвърждението от моя човек, после ще започна да обирам каймака, защото съгласно закона получавам всичко, което ти е оставил.
Тя поклати уморено глава.
— И какво възнамеряваш да правиш с мен?
— О, ще те задържа още известно време тук, за да се подсигуря, в случай че възникнат някакви трудности с наследството. Не искам Уингейт отново да ми попречи. Знам една лудница наблизо, където ще се грижат добре за теб, когато вече няма да ми трябваш.
— А после? И нея ли ще подпалиш? — попита Лианор с горчива ирония.
— Не е изключено. Един малък пожар може много да улесни нещата.
— И ти е безразлично колко хора ще загинат при това?
— За тези нещастни, достойни за съжаление същества ще е по-добре да са мъртви.
— Не всеки ще се съгласи с теб, Малкълм.
— Зная. Пазачът на Сара ме откри и се опита да ме спре. Убих го в кухнята и след това го замъкнах в къщата, та да изгори заедно с нея. И без друго имах намерение да го убия, така че не е кой знае каква загуба.
— Ти си самият дявол, Малкълм — каза Лианор. — Целият си изтъкан от злина.
Но разговорът явно беше омръзнал на Малкълм и той дръпна Лианор към капака.
— Ела, трябва да намеря любовника ти.
— Любовника ми ли? — запита тя остро.
— Не се вълнувай. Искам да видя лицето на Уингейт, когато го заплаша, че ще ти пръсна черепа.
Внезапно обзета от отчаяние, тя направи опит да се изтръгне от него, но той стисна още по-силно ръката й и опря дулото на пистолета под брадичката й.
— Ако си мислиш, че няма да натисна спусъка, лъжеш се. Самюел Ивънс вече от доста време работи за мен и ще направи всичко, което му кажа — дори ще състави писмо, в което ми обясняваш защо си се самоубила.
Той я задърпа към капака, обхвана с ръка талията й, вдигна я и я понесе надолу по стръмната стълба. Тя не смееше да се съпротивлява, защото, ако той загубеше равновесие, и двамата щяха да си счупят вратовете. При долната врата Малкълм се спря и прошепна в ухото й:
— Та значи къде е любовникът ти?
У нея се надигна страх, но отвърна спокойно:
— Трябва да съм луда, за да ти кажа.
— Е, добре. — Той не изглеждаше ни най-малко ядосан. — Тогава баща ми ще ми каже.
— Баща ти ли? — Тя се спря, но той я побутна да продължи напред. — Кой е пък той?