— Пияницата — отвърна Малкълм подигравателно.
— Едуард Гейтлинг ти е баща?! — Тя беше направо слисана.
— Е, не бих казал, че се гордея особено с него, но това е истината.
— И на него са му известни всички твои действия?
— Повечето, предполагам. Сигурно не одобрява някои от тях, но и самият той не е безгрешен. Изоставил е майка ми още когато съм бил малко момче. И едва след смъртта й, а по това време аз отдавна вече бях зрял мъж, той дойде да лази в краката ми и да ме моли за прошка. Оттогава насам изкупва греховете си.
— Като прави други. — Лианор се изсмя кратко и презрително. — Нищо чудно, че пие толкова много. Вероятно ще мине доста време, докато приспи съвестта си.
— Пфу! Той просто е твърде превзет. Извръща глава и се прави, че не вижда какво става. Играе си на невинен. Мисля, че все още се пита кой ли е убил Мери, а много добре знае, че тя беше подслушала разговорите ни и, разбира се, трябваше да бъде отстранена. Но поне се погрижих да й доставя удоволствие в последните мигове.
Лианор потръпна от ужас. Не познаваше друг толкова зъл човек. Ако трябваше някой да бъде затворен в лудница, това беше той.
Малкълм отвори вратата към коридора и задърпа пленницата подире си, като че беше парцалена кукла. В партера се чуха бързи стъпки. Мегън тихичко си тананикаше някаква мелодия. Малкълм изръмжа предупредително и притисна Лианор толкова силно към себе си, че тя простена болезнено. Впи пръсти в ръкава му и се опита се да охлаби хватката му, защото се страхуваше, че костта й няма да издържи на натиска.
— Така или иначе ще разбера — прошепна Малкълм. — Можеш да си спестиш болките, ако ми кажеш къде се намира Уингейт.
— В спалнята ми — простена измъчено тя.
— Колко удобно — да настаниш любовника в леглото си, докато се приготвиш за него!
Не беше в състояние да му отвърне. Той поотпусна малко ръката й, но дулото на пистолета все още беше опряно в долната й челюст, така че не можеше да направи нищо друго, освен да го последва мълчаливо по коридора. Вратата на спалнята беше затворена.
— Аз съм непосредствено зад гърба ти — каза шепнешком Малкълм. — Опиташ ли се да ми избягаш, ще улуча или теб, или него с куршума си. Разбрали ме? — Почака, докато тя отвърна с колебливо кимване. — А сега отвори вратата много бавно.
Ръката й трепереше, когато хвана дръжката и я натисна бавно, докато браната тракна. С разтуптяно сърце бутна вратата и прекрачи прага. Аштън лежеше на една страна с лице към нея. Явно беше спал, но при влизането и отвори очи. Усмихна й се, когато я съзря, но след това видя пистолета до лицето й и високата фигура зад нея. Без да задава въпроси, той се хвърли към долния край на леглото, където беше оставил собствения си „Деринджър“.
— Ще я убия! — изрева Малкълм и притисна пистолета към шията на Лианор. — Бога ми, ще го направя! — Почака, докато Аштън схване, че заплахата е сериозна, след това изкомандва: — А сега много внимателно извадете оръжието, което сте скрили там. Сложете го на пода и го плъзнете към мен… бавно, много бавно. Ако направите само едно излишно движение, Лианор ще плати за това. И не си мислете, че няма да я убия. Тя може да ви разкаже колко хора съм убил вече.
Аштън погледна Лианор и загрижеността в очите й му подсказа, че си имат работа с далеч по-опасен човек, отколкото бяха предполагали досега. Той измъкна оръжието изпод дрехите си, сложи го на килима и го бутна леко към Малкълм.
Малкълм хвана китката на Лианор и размаха пистолета си.
— Вдигни го, но така, че пръстите ти да не попадат на спусъка. — Ухили се доволно, когато заповедта му беше изпълнена, пъхна втория пистолет в джоба си и се захили, опиянен от силата, която му даваше оръжието.
— Странно, колко почтително взехте да се отнасяте изведнъж към мен. Може би започвате да се учите. — Той сложи ръка на рамото на заложницата си и махна на Аштън с пистолета. — Сега може да си обуете панталона. Въпреки че жена ми явно предпочита сегашното ви състояние, сигурен съм, че Мегън ще бъде възмутена, ако слезете долу гол, само с една превръзка на ребрата. Моите хора щяха да ми спестят доста ядове, ако се бяха справили по-добре с вас.
Аштън нахлузи панталона и запита рязко:
— Какво искате?
— Възнамерявам да ви заведа долу и там да почакаме заедно останалата част от хората ми. Наредих им да се промъкнат до къщата с най-голяма предпазливост, за да не се усъмни някой от кораба.
— И когато дойдат тук? — попита Аштън и закопча колана си.
— Тогава ще сме достатъчно на брой, за да мога най-сетне да си разчистя сметките с вас. Бях обещал на Лианор, че ще ви кастрирам, ако ви хвана още веднъж заедно.