— Не! — извика Лианор и се опита отново да се освободи от хватката му.
— Знам колко много означава за теб тази част от тялото му, скъпа, но не биваше да ми изневеряваш точно с него.
— Да ти изневерявам! На теб! — Тя пламна от гняв и въпреки че ръцете му заплашваха да я смачкат, продължи да се дърпа. Аштън направи крачка напред, но в следващия миг дулото на пистолета се насочи към него и го принуди да спре. Лианор веднага се отказа от съпротивата си и замоли: — Не! Не му прави нищо, ще сторя каквото поискаш. Само не му причинявай болка… моля те!
— Загрижеността ти за него е трогателна, мила. — Гласът на Малкълм беше изпълнен с подигравка. — Ако ми беше оказвала същото внимание преди време, щеше да си спестиш куп неприятности.
— А с какво си заслужил вниманието ми? — попита Лианор. — С лъжите и измамите си ли?
— Дребна работа — малко двуженство, нищо повече — изсмя се пренебрежително Малкълм. — Но сега Сара е мъртва, а и другите проблеми скоро ще бъдат разрешени.
Аштън погледна въпросително Лианор. Тя му обясни през сълзи:
— Малкълм е бил женен, когато е пристъпил пред олтара с мен. Той затворил жена си в приют за душевноболни и после го подпалил, за да се отърве от нея.
— Значи вие сте съпругът на Сара — каза замислено Аштън. — И това, което тя е видяла тук, съвсем не е било игра на въображението й.
Малкълм смръщи чело и се загледа в мъжа пред себе си.
— Откъде знаете за Сара?
Аштън вдигна рамене.
— Не сте успели да я убиете. Сега тя работи за мен.
— Тази малка мръсница! — изруга Малкълм. — Вечно ми създаваше ядове.
— Ако попаднете някога в ръцете на Сара, Синклер, ядовете, които сте имали досега, ще ви се сторят детска игра — подхвърли Аштън. — Никак не й беше приятно, че сте я тикнали в лудницата.
— И на Лианор няма да й хареса — отговори цинично Малкълм.
Аштън забеляза, че Лианор потръпна от страх, но в момента не можеше нито да каже, нито да направи нещо, за да я успокои.
— Сега ще тръгнете надолу по стълбите, Уингейт — нареди Малкълм, — и ще вървите на достатъчно голямо разстояние пред нас. Можете да си представите какво ще се случи с любимата ви, ако се опитате да избягате или да направите някое рязко движение.
— Нали не очаквате баща й и прислугата да гледат спокойно как ни държите като заложници?
— Аштън, този човек не е мой баща, той е баща на Малкълм!
— Така е — каза Малкълм — и междувременно трябва вече да е заключил слугите. — Той посочи с пистолета към вратата и последва Аштън на известно разстояние, като теглеше Лианор със себе си. — Вървете! И внимавайте, ако нашата червенокоса красавица означава нещо за вас.
Аштън тръгна бавно към вратата и излезе в коридора. Постоянно се обръщаше назад, за да гледа Лианор. Малкълм здраво я държеше над лакътя, докато с другата си ръка насочваше пистолета напред. Когато той и заложницата му достигнаха партера, Аштън беше вече до канапето. По заповед на Малкълм той спря и се обърна с лице към вратата.
Едуард Гейтлинг притича с дълго въже в ръка.
— Бързо! — нареди Малкълм. — Гледай да вържеш Уингейт както трябва. Не бива да правим никакви грешки.
Аштън погледна Гейтлинг право в зачервените очи, но артистът наведе глава и пристъпи зад него. Дръпна ръцете на Аштън зад гърба му и завърза китките му една за друга.
— И глезените също — заповяда Малкълм. — Не ми се ще проклетият кучи син да ме ритне.
Гейтлинг блъсна Аштън на дивана и го предупреди:
— Надявам се, знаете, че не би било добре за вас, ако се опитате да ме нападнете.
Малкълм се ухили.
— Уингейт знае, че Лианор ще умре, ако му хрумне някоя глупост. А сега прави каквото ти казах.
Отвън се чу шум от стъпки и всички в помещението се ослушаха със затаен дъх. Две исполински фигури влязоха през вратата откъм верандата. При вида им Малкълм въздъхна облекчено. Единият мъж имаше сплъстена червена коса и носеше два дългоцевни пистолета, затъкнати в колана. Другият държеше в ръце ловна пушка, а на бедрото му висеше кожена кания с нож в нея. Мазната му черна коса падаше до раменете.
Аштън изгледа двамата мъже, след това хвърли остър поглед към Малкълм.
— От вашите хора ли са?
Единият негодник застана на пост до вратата към верандата, а другият до вратата към коридора. Малкълм отвърна с подигравателна усмивка:
— И какво, ако е така?
Аштън посочи с глава по-ниския разбойник.
— Този беше между пиратите, които нападнаха кораба ми. Той стреля по мен, след като Лиарин падна зад борда.
Малкълм се изсмя кратко.
— Скоро пак ще има такава възможност.
— А другият работеше в машинното отделение. Сигурно той е повредил двигателя, когато се появи пиратската лодка.