— И баща ти ли е тук? — попита изненадано Малкълм. — Къде е?
— В каретата. Тези негодници се отнесоха толкова грубо с нас, че предизвикаха гнева му и той започна да се съпротивлява. В отговор те го пребиха до безсъзнание. Още не е дошъл на себе си.
Малкълм впи поглед в мъжа, който я беше довел, и посочи с ръка към верандата.
— Доведи Самъртън, и то веднага, идиот такъв! Той е твърде опасен, за да бъде оставен сам отвън!
Лианор гледаше изненадано Малкълм.
— Да не би ти да си водачът на тази банда нехранимайковци?
Настроението на Аштън се подобряваше с всяка минута и той се възползва от случая.
— С това предположение улучихте точно в целта. Може би не знаете, че истинското му име е Маркъс Гейтлинг и че е син на — той се обърна леко, за да посочи с глава към стария пияница, който наблюдаваше Лианор със зачервените си очи. — Едуард Гейтлинг, артист. — Аштън кимна към другите мъже в помещението. — А господата там са делови партньори на Малкълм, които с удоволствие бих ти представил, но Малкълм пропусна официално да ме запознае с тях.
— Престанете да дрънкате глупости! — сряза го Малкълм.
— Само не се нервирайте — подигра му се Аштън.
Малкълм вбесено се обърна.
— Нямате никакъв повод за веселие, Уингейт. Тя може да е ваша жена, но това няма да ви помогне, нито пък на нея и на детето в корема й. Защото вие ще сте мъртъв след малко, а Лиарин, както казах, ще иде в лудница.
Лианор го изгледа ужасена.
— Не говориш сериозно!
— Съжалявам, че трябва да го кажа, мадам, но Малкълм не се спира пред нищо, за да постигне целите си — отбеляза Аштън. — Питам се само как ще отстрани от пътя си вас и баща ви.
Малкълм злобно се усмихна.
— Това никак няма да ме затрудни…
— Махнете си ръцете от мен, бандит такъв!
При звука на гръмливия глас Малкълм се стресна. Верандата потрепери от тропота на ботуши, след това се чу силен трясък, когато предната врата се блъсна в стената на къщата.
— Мога да вървя и сам, дявол да го вземе! Искам да ида при дъщеря си! Къде е Лиарин?!
Всички стъкла в салона зазвънтяха, когато стъпките приближиха вратата на помещението. Дори Малкълм не бе вдигал такъв шум и при най-страховитите си избухвания. Пиратите размениха объркани погледи, но още преди Малкълм да им нареди да изтичат навън и да се заемат с новодошлия, той нахлу вътре.
Аштън вече не вярваше, че някога ще се запознае с Робърт Самъртън, ала щом съзря святкащите зелени очи и сивата коса над ъгловатото лице, разбра, че това наистина трябва да е бащата на Лиарин. Един от пиратите се втурна напред, за да сграбчи възрастния мъж, но с небрежно движение беше пометен встрани. Той се блъсна с гръб в стената и се свлече замаян на пода. Робърт Самъртън застана пред Малкълм и гласът му прогърмя:
— Искам да видя дъщеря си, и то веднага!
Бандитът, който беше изпратен да доведе Лиарин, се втурна през вратата, заобиколи Самъртън и прошепна нещо на Малкълм. Водачът на пиратите почервеня.
— Намерете я! — изрева той. — Не позволявайте на тази мръсница да избяга!
Аштън хвърли поглед през рамо и долови някакво движение на верандата. Зърна само как една развята пола изчезва зад рамката на вратата. Втори поглед му показа, че Малкълм е изцяло зает да дава заповеди на хората си. Незабелязано се приближи до отворената врата, обърна се и протегна завързаните си ръце през прага. Почувства как невидими пръсти бързо развързаха възлите. Почти се беше стъмнило и той не разполагаше с много време, за да се справи с пиратите. Усети изненадано как му пъхнаха пистолет в ръцете. Затъкна го отзад в колана на панталона си, след това се покашля високо.
— Лиарин сигурно се е скрила на тавана. Тя често се качваше там.
Малкълм се обърна, видя, че Аштън е твърде близо до вратата, и изрева:
— Дръжте здраво този кучи син, преди да…
— Няма да избягам — прекъсна го бързо Аштън и се върна към дивана, като държеше ръцете си зад гърба.
— Предупредих проклетата пачавра, че ще наредя да ви насекат на парчета — изръмжа Малкълм. — Мисля, че вече е време Барнъби да си получи удоволствието.
— Ама наистина, Малкълм, в последно време си станал ужасен грубиян — укори го Лиарин и се плъзна през вратата на верандата. Много се надяваше, че изглежда по-весела, отколкото беше в действителност. Междувременно паметта й напълно се беше възвърнала и тя си припомни миналото с всички подробности. Пиратите изумено се взираха в двете близначки, но Лиарин не им обърна никакво внимание и продължи да се кара на Малкълм. — Напоследък само сипеш заплахи, а не ги изпълняваш. След смъртта на клетата Мери не си успял да убиеш никого… — Тя чу как Едуард Гейтлинг хлъцна и се запита дали поне това злодеяние на сина му няма най-сетне да го ужаси. — Ако продължаваш така, скоро вече няма да те взимаме на сериозно!