Тъмната маса плаващи нечистотии се приближаваше и постепенно прие правоъгълни очертания. Тя блъсна парахода странично, и то тъй силно, че целият корпус се разтресе. Внезапно от струпания гъсталак, замаскирал до този момент една голяма лодка, наизскачаха свирепи мъже и с куки се нахвърлиха връз ударената „Речна магьосница“.
— Пирати! — изкрещя Аштън.
В същия миг отнякъде отекна изстрел и сякаш разярена пчела бръмна покрай лицето му. Той приклекна, придърпа жена си към дъсчения под и повтори предупредителния си вик. В този миг бандитите бяха вече на долната палуба. Размахвайки оръжия, те се завтекоха покрай перилата на борда към стълбите и започнаха да се катерят към горните палуби.
Екипажът и пасажерите усетиха надвисналата над тях опасност и всеки грабна най-близкото оръжие. Отвсякъде трещяха изстрели. Над тридесет пирати се нахвърлиха върху пътуващите с диви крясъци и скоро и двете страни се вчепкаха в ожесточена битка. Целият кораб се превърна в някакво царство на безумието.
Аштън свали бързо тъмното си наметало и покри сребристобялата рокля на жена си, за да не се превърне в удобна мишена. Ниско приведени, двамата си проправиха път до стълбата. Навсякъде около тях рикошираха куршуми и Аштън притисна Лиарин до стената на една от каютите, предпазвайки тялото й със своето собствено. Иззад гърба му се чу тропот на тичащи крака и той се извърна рязко. Към него се носеше пират, размахал в ръката си нож. Нападението бе тъй свирепо, че Аштън се блъсна с гръб в стената. Лиарин изкрещя ужасена и се люшна към перилата на борда. В разразилата се яростна схватка пиратът постоянно се опитваше да забие своя нож в тялото на Аштън.
Навсякъде се водеше ожесточена битка, а в това време капитанът и неговият кормчия се опитваха отново да овладеят кораба. Параходът зарови внезапно нос в пясъчния праг, който беше заобиколил преди малко, и течението наклони корпуса наляво. Той се удари в островче от тиня и от силния тласък рязко се наклони надясно. Капитанът и кормчията загубиха равновесие и се блъснаха в стената на кабината. Морякът се строполи окървавен на земята, а капитанът замаян се свлече на колене.
От внезапния тласък Лиарин излетя над перилата и изчезна, в тъмната нощ. Писъкът й се смеси със силен плясък във водата и замря. Някой сякаш прободе Аштън с нажежено острие. Страхът за жена му го превърна в освирепял бик. Той отърси от себе си нападателя, скочи бързо на крака и го изрита в ботуш право в лицето. Пиратът замря и Аштън се втурна към борда. Той викаше името на жена си, а погледът му я търсеше сред разбунените тъмни води. От дълбините като че ли изплува някакво бяло петно. В следващия миг Лиарин се появи на повърхността. Аштън издърпа бързо ботушите от краката си, покачи се на перилото и се накани да скочи в мрачните дълбини. Но в този момент той усети силен страничен удар някаква сила извъртя тялото му и го дръпна назад, а в главата му отекна пистолетен изстрел.
— Лиарин! Лиарин!
Не беше сигурен дали наистина изкрещя името и или пък само си го бе помислил. Едно единствено нещо изпълваше съзнанието му в този момент — че е длъжен да я спаси. Тя представляваше неговия живот, всичко друго на този свят губеше смисъл. Той се строполи на пода, опита се отчаяно да надигне глава, но нощта около него започна да се сгъстява. Като през пелена той съзря едно разкривено, брадато лице, обрамчено от черна къдрава брада. Пиратът го нападна с високо вдигнат нож, но в този момент внезапно изтрещя пушка и бандитът замръзна на място. По лицето му се появи невярващ израз, а отляво на гърдите избуя кръв. Дясната ръка се отпусна и ножът падна от безсилните пръсти. За Аштън светът потъна в мрак. Той не можа вече да види как пиратът се сгромоляса надолу по стълбата…
Лиарин не бе тъй крехка, колкото изглеждаше на пръв поглед; желанието за живот й придаде неподозирани сили. Не бе очаквала истинската любов тъй дълго, за да й я отнемат толкова лесно. С всяка фибра на тялото си тя се бореше да се задържи на повърхността, докато тежките, мокри поли я теглеха обратно надолу към тинестите дълбини. И тогава тя съзря проблясването на пистолетен изстрел, видя как мъжът й се строполи на палубата. Смелостта й я напусна. Там, където допреди малко цареше радост и надежда, остана само зейнала празнина. Течението заплете палите й, завъртя ги и ги претегли в мрака под нея. За втори път студените води се сключиха над главата й, но тя нямаше вече сили за борба. В началото бавно, а след това все по-бързо и по-бързо тялото й пропадаше в мрачната бездна, докато накрая и ръцете престанаха да се движат.