В стаята за гости Луела Мей вече застилаше леглото под красивия балдахин. Момичето прокара още веднъж длан по белоснежните чаршафи и се отдръпна встрани.
— Не се безпокойте, маса1 Аштън — успокои го тя. — Мама дойде тук сега, тя знаела се погрижи за дамата. Знае всичко за болестите и ще я излекува…
Аштън не обърна никакво внимание на бърборенето на момичето. Внимателно положи своя товар на леглото. На нощната масичка имаше купа с вода и кърпа, и той започна да бърше нежно калта от бледите страни на безчувствената жена. Щом свърши, приближи лампата към овалното лице и го заразглежда жадно. Каква тайна криеше то? Очите му проследиха извивката на финия нос надолу към меките, побелели устни. Тъмната подутина накърняваше съвършенството на челото, но иначе млечнобелият й тен беше безупречен. Меки кафяви вежди извиваха нежни дъги над дълги тежки ресници и той знаеше, че ако това беше наистина жена му, то очите й трябва да са наситено смарагдовозелени и трепетни като млади листа, танцуващи на вятъра. Гъстата коса беше цялата разбъркана, слепнала се от калта и в нея се бяха заплели сухи листа и счупени клонки, но нищо не можеше да скрие яркия й цвят. На леглото пред него лежеше точно подобие на съществото, което беше запазил с толкова любов в спомените си. Това просто не можеше да не е жена му!
— Лиарин — прошепна той в ухото й. Колко дълго не беше произнасял това име? Може би не биваше да го споменава на глас — вече за втори път тази вечер?
Висока едра жена влезе в стаята и бързо прецени положението, преди да даде заповедите си на момичето.
— Иди донеси нощницата, която мис Аманда избра, и след това един чебър гореща вода, за да приготвя прилична баня за тази лейди.
Луела Мей изчезна от стаята, а майка й пристъпи към леглото, за да разгледа по-подробно цицината на челото. Аштън я наблюдаваше от долния край на леглото, а дясната му ръка стискаше толкова силно таблата, че кокалчетата му побеляха.
— Какво мислиш, Уилабел? — попита той разтревожен. — Ще се оправи ли?
Икономката усети тревогата в гласа му, но не позволи да отвличат вниманието й от прегледа.
— Е, не си блъскайте главата над това, маса. Ако е рекъл Господ, младото момиче тук след някой и друг ден отново ще подскача като кобилка.
— Съвсем ли си сигурна?
Уилабел поклати замислено увитата си в бяла кърпа глава.
— Маса, аз не съм доктор. Вие може само да чакате и да гледате какво ще стане.
— По дяволите! — Аштън се обърна и закрачи неспокойно напред-назад.
Изненадана от поведението му, икономката го загледа по-внимателно. Тук явно ставаше дума за нещо повече, отколкото личеше на пръв поглед. Хората ненапразно са казали: няма дим без огън. Подозренията й се потвърдиха, когато Аштън се опря на таблата и каза:
— Нищо ли не можем да сторим до пристигането на д-р Пейдж? — запита той. — Трябва само да чакаме?
— Да, господарю — отговори тържествено цветнокожата жена. — Мога да я изкъпя и освежа, докато вие направите същото за себе си. — Тя невъзмутимо понесе цупенето му, защото знаеше, че му беше отговорила по съвест.
Аштън отстъпи неохотно, неспособен да измисли претекст да остане. Взе наметката си и тръгна към вратата, където спря и хвърли още един поглед към леглото. Младата жена не помръдваше. Почувства как го обзема леден ужас.
— Пази я добре, Уилабел.
— Точно това ще направя, маса — тържествено обеща тя. — Не я мислете.
Аштън притвори вратата и закрачи бавно по коридора. До балюстрадата се поспря, облегна се на полирания парапет и наведе замислено глава. Как да намери отговор на въпросите, които го измъчваха? Знаеше, че би било истинско чудо, ако тогава Лиарин беше успяла да доплува до далечния бряг, но ако това все пак й се беше удало, защо никога не го бе потърсила? „Ривър Уич“ беше останал да лежи повреден на пясъчния нанос, така че неговите хора имаха достатъчно време да претърсят реката по протежение на няколко мили и в двете посоки — но без всякакъв резултат. Ако наистина не се беше удавила, защо тогава не бе чул нито дума за нея през всичките тези години?
Като не намери що-годе сносно обяснение, което да подхрани надеждите му, Аштън отметна глава назад и раздвижи шията си, за да усмири болката, която го стягаше. Наложи се да съсредоточи вниманието си върху нещата наоколо. Беше построил къщата, след като се замогна, и сега се запита дали Лиарин би я харесала. Повечето хора намираха дома му очарователен, но може би в сравнение с бащиното й имение в Англия той бе недотам изискан.