Погледът му се плъзна по светлия мраморен под на партера, по голямата картина в нежни тонове, която покриваше извитата стена. Отново се сети за неща, на които от месеци почти не беше обръщал внимание, в ума му изникнаха случки, които считаше за забравени. Високо над кръглата балюстрада се издигаше пищният гипсов таван със скъп полилей на него. Искрите на кристала танцуваха и трептяха по плетениците с изящни орнаменти. Нищо не напомняше за повредата, нанесена една вечер, когато пиян и настроен за груби шеги речен плъх от поселището, използвайки отсъствието на Аштън, изпоплашил прислугата, като употребил за мишена гипсовите украшения. Аманда била тази, която обърнала негодника в бяг, насочвайки към него зареден пистолет. След завръщането си Аштън нае най-добрите майстори да реставрират фоайето. После отиде при злосторника и му представи сметката. За да бъдат шансовете малко по-справедливо разпределени там долу, в бърлогата на плъховете край реката, взе със себе си и втори човек, и изнесе на негодника, както и на шестима негови приятели по пиянство, една незабравима лекция:
— Като искате да правите гюрултия, останете тогава между себеподобните си край реката и си плащайте сметките, когато ви ги представят, особено ако сте длъжници на Аштън Уингейт, който в случай на нужда може да разчита на подкрепа от своя огромен надзирател Джъд Барнъм.
Аштън се затвори в стаята си, но и там не можа да овладее страха си. С механични движения свали мокрите си дрехи, изми се, обръсна се и се преоблече, преди да се върне в розовата стая. Уилабел го избута леко в коридора, тъй като имаше още много работа около момичето. Той тръгна с нежелание надолу, където го очакваше шпалир от любопитни мъжки лица.
— Хайде, човече, разправяй — подканяха го те.
— Коя е тя?
— Къде я намери?
— Тукашна ли е?
— Какво е правила навън сам-самичка посред нощ?
— Вярно ли е, че е била само по нощница?
Въпросите го връхлитаха от всички страни като ято подплашени прилепи. Той вдигна ръце, сякаш молеше за пощада и насилено се усмихна:
— Джентълмени, моля ви. Не съм ясновидец. Още не зная дори как се казва. Не е тукашна и доколкото мога да преценя, едва ли някой от вас я познава. Защо е препускала сама през нощта, и то по нощница, също не мога да обясня, освен ако не е избягала от пожар. Мога да кажа само, че доста ни уплаши, кога го изскочи изведнъж от Мортънската гора.
— Говори се, че била истинска хубавица. Кажи, Аштън, какво правиш, че винаги вадиш такъв късмет?
Късмет! — Идеше му да изкрещи. Как можеха дори да си го помислят, когато той веднъж беше загубил голямата си любов и, тъкмо намерил я отново, едва не я уби?
— Само когато разбера, че вече е в безопасност, ще може да се говори за късмет.
— Е да, така е — каза един по-възрастен мъж. — Ако е зле ранена, ще съжалявате за лекомислието си.
От другия край на салона Марелда обстрелваше Аштън с гневни погледи, задето не беше отишъл първо при нея. Тя обмисляше цял ред ходове, с които да му покаже недоволството си. Можеше например да му обърне по-задълго гръб, но й се стори, че това ще е по-скоро загуба на време, тъй като и без това той не я забелязваше. Ако се отнасяше за някой друг, тя просто би си тръгнала, но Аштън беше изключително привлекателен. Не, мъж с такова излъчване беше просто рядкост. Дори и в най-обикновени дрехи, а не в този отлично скроен фрак, той бе зашеметяващ. Дума да не става, тя не възнамеряваше да къса връзките помежду им. В крайна сметка, благодарение тъкмо на упорството си вече беше успяла да постигне немалко.
С устрема на връхлитаща конница Марелда се понесе към своя домакин. Беше прекарала много часове пред огледалото и знаеше как да се нацупи сладко, но сега, когато улови Аштън под ръка, постигна своя най-голям шедьовър.
— Всъщност би трябвало да ти се разсърдя за ужасния номер тази вечер — каза тя.
Мъжете наоколо побързаха да се сбогуват и да оставят двойката насаме. След укора на Марелда явно всички очакваха влюбените да се скарат; просто чудно как тя успяваше да си внуши сама, че е дамата на сърцето му. Наистина Аштън трябваше да признае, че като вдовец беше подценил значението на топлото й внимание и чести посещения. Снизходителната му немара беше довела до нежелани клюки и предположения.
— Съжалявам, Марелда, не съм искал да те засегна.
Марелда изви леко глава, за да се очертае по-добре профилът й. Знаеше, че е хубава и можеше да покори сърцето на почти всеки мъж с гарвановочерните си къдрици и блестящи тъмни очи.