Изражението на Катрин стана дори още по-мрачно.
— Предпочитам да си имам работа с фактите. Ако искаш да се успокояваш с фалшиви надежди, това си е твоя работа.
— Майка ми много вярваше в силата на надеждата, мяташе я за толкова важна, колкото и лекарствата. А аз съм изпълнена с надежда, че лорд Хю ще се справи с Едуард. Ще видиш.
— Ти очевидно много вярваш в силата на съпруга си — промълви Катрин.
— Трябва да признаеш, че досега не ме разочаровал — Алис изпъна рамене. — А ако смяташ, че Едуард му е достоен противник, грешиш.
— Аз самата никога не съм имала причина да се доверявам на мъже. — Катрин явно се бе примирила с тъжния край.
Алис разбра, че няма да успее да промени черногледото отношение на Катрин, затова реши да промени темата.
— Знаеш ли кой открадна зеления кристал от манастира преди няколко седмици?
Катрин стисна ръце в скута си.
— Аз.
— Ти?
Катрин въздъхна.
— Когато Едуард разбра, че кристалът е ключът към Камъните от Скарклиф, той ми изпрати съобщение да го открадна. Той… ми отправи определени заплахи.
— Какви заплахи?
— Ще отрови някого от селото или някоя от монахините, ако не му се подчиня.
— Боже всемогъщи! — прошепна Алис.
— Не посмях да поема този риск. Направих това, което ми бе заповядано. Късно една вечер взех кристала и го дадох на един мъж, който Едуард бе изпратил при портите на манастира.
— Защо Едуард е чакал всичките тези години, преди да се опита да открадне камъка?
Катрин вдигна леко рамене.
— Разбра истинската му стойност само преди няколко месеца.
— Когато открил, че Калвърт от Оксуик е стигнал до извода, че Камъните от Скарклиф наистина съществуват?
— Да.
Алис се намръщи.
— Това се е случило приблизително по същото време, по което сър Хю е влязъл във владение на имението.
— Едуард знаеше, че загубата на зеления кристал ще донесе на Хю неприятности, но това не беше причината, поради която ме накара да го открадна. Истината е, че след като научи, че Камъните от Скарклиф са нещо повече от легенда, той бързо бе обзет от манията да открие съкровището.
— Какво се случи, след като даде зеления кристал на неговия човек?
— Глупакът измами Едуард. — Устните на Катрин изтъняха. — Избяга с камъка, решил сам да открие стойността му Но когато не успял да научи тайната му, го продал на един амбулантен търговец, след което той попадна в твоите ръце и оттам — в ръцете на законния си собственик.
— Междувременно Калвърт е бил тук, използвайки прикритието си на монах, за да претърсва пещерите както му е удобно.
— Да. Едуард разбра, че монахът е научил прекалено много за пещерите и може да му бъде полезен. Сключи сделка с Калвърт, направи монаха свой съдружник. Едуард му обеща да намери зеления кристал, докато Калвърт претърсва пещерите.
— Но Едуард уби Калвърт.
Катрин кимна.
— Да. Сигурна съм, че е смятал да го направи още от самото начало, веднага щом получи това, което иска. Но когато сър Хю се върна със зеления кристал и го заключи в крепостта, Едуард и Калвърт се скараха.
— Защо са се скарали?
— Калвърт обвиняваше Едуард, че не е изпълнил своята част от сделката. Едуард се ядоса и реши, че Калвърт вече не му е полезен. След като Калвърт умря, Едуард разбра, че трябва да измисли нов план.
— Затова ме отвлече — прошепна Алис.
— Да.
— Той е кръгъл глупак.
— Не, той е зъл, опасен човек — прошепна Катрин. — Всъщност винаги е бил зъл, но тази вечер виждам в него нещо по-различно. Нещо, което ме ужасява.
— Лудост? — Алис погледна неспокойно към Фултън и Ройс.
— Да. — Катрин заби поглед в ръцете си. — Мразя го.
— Братовчед си?
Катрин се загледа, без да вижда, в стената на пещерата.
— Той ме взе да живея при него след смъртта на родителите ми. Искаше да управлява наследството ми.
Алис се намръщи.
— Не е нещо необичайно. Малко мъже могат да устоят на възможността да управляват богатството на една наследница и законът им помага да го правят.
— Така е, но отношението на братовчед ми към мен беше доста необичайно и… — Катрин отново сведе поглед към здраво стиснатите си ръце. — Той… той ме насилваше.
Алис я погледна шокирана.
— О, Катрин. — Докосна нежно ръката на лечителката.
— А след това се опита да ме омъжи за сър Матю, за да получи земи за себе си — Лицето й беше изопнато от болка. — Да ме прости Господ, но мразя Едуард с такава страст, с каквато другите жени обичат.
Чу се тътренето на крака по камъните и Алис се вцепени. Обърна глава, за да погледне към тъмния тунел. Виждаше се светлина от факла и само след миг Едуард се появи. Лицето му беше изкривено от гняв.