Дънстън и Алейн, един от войниците, се появиха зад Хю и застанаха от двете му страни с извадени оръжия. Показа се и Бенедикт, вдигнал високо факла. Погледът му тревожно обходи пещерата, преди да се спре върху Алис. Когато я видя, лицето му се отпусна.
Едуард пръв се съвзе от вцепенението, обхванало всички в каменната зала.
— Копеле — извика той. — Ти провали всичко. Постоянно ми отнемаш това, което ми принадлежи по право. Ще си платиш!
Той скочи, но не към Хю. Обърна се и се хвърли върху Алис. Тя разбра, ужасена, че смята да я убие. За миг буквално се вцепени от ужас.
— Алис, махни се. — Хю се метна напред, но беше на няколко крачки от Едуард.
Заповедта на Хю разби магията на ужаса, която я бе хванала в капан. Тя се отмести точно преди мечът на Едуард да разцепи въздуха и да се удари в скалата, където бе седяла само допреди миг. Пещерата се огласи от зловещия звън.
Стомахът на Алис се сви. Кожата й настръхна, изпоти се. Ако не се бе дръпнала навреме, сега тялото й щеше да е разполовено от удара на Едуард.
Но той отново се обърна към нея, вдигнал меча в двете си ръце.
Алис отстъпи назад и краката й се заплетоха в полата.
— Мили Боже! — Тя отчаяно се бореше с новата си рокля в черно и кехлибарено.
— Дяволска кучка. Ти си виновна — Очите на Едуард бяха като на див звяр, когато я притисна към стената на пещерата.
Гневът измести страха й.
— Махай се от мен! Не се приближавай.
— Умри, кучко.
Алис забеляза, че Хю се е приближил, но все още е прекалено далеч от Едуард.
Тя се приготви да избегне следващия удар.
Но здравият разум най-после се върна у Едуард.
— Не се приближавай или ще я убия — извика той към Хю.
Хю бръкна в гънките на наметалото си и извади някакъв предмет. В ръката му заблестя зеленият кристал.
— Това искаше, нали, Едуард?
— Камъкът. — Едуард облиза устни. — Дай ми го и ще пощадя жена ти.
— Вземи го, ако можеш. — Хю хвърли камъка към стената на пещерата вдясно от Едуард.
Очите на Едуард се разшириха и той изкрещя:
— Не!
Хвърли се към камъка, но не успя да го хване.
Зеленият кристал се удари в стената и се разби на парчета. По пода се посипа дъга от малки камъчета. Рубини, златен берил, перли, смарагди, сапфири и диаманти заблестяха сред останките на мътната зелена обвивка, в която бяха досега.
— Камъните от Скарклиф — прошепна Алис.
И изведнъж разбра, че зеленият кристал е всъщност стъкло. Каза си, че би трябвало да се е досетила досега, а вместо това го бе приела за естествено образувание, точно както всички останали. Сега разбра, че е бил създаден от изключително умел майстор, намерил начин да наподоби вида на кристала.
Едуард изпищя:
— Камъните!
Взираше се като омагьосан в блестящата купчина Твърде късно си спомни за присъствието на Хю.
Обърна се бързо, за да парира удара му. Но моментното отвличане на вниманието му струва скъпо.
Стомана се удари в стомана.
Едуард падна на колене, принуден от силните удари на Хю, който вдигаше меча си отново и отново.
Когато Хю вдигна меча си за смъртоносния удар, очите му блестяха със същия цвят, в който горяха пламъците на факлите.
Алис се извърна бързо, неспособна да понесе гледката, която знаеше, че ще последва. Видя как Катрин се взира като хипнотизирана в ужасната сцена. От другата страна на пещерата Дънстън и Алейн бяха вдигнали мечове към хората на Едуард. Бенедикт наблюдаваше всичко от тъмния коридор.
Алис затаи дъх, но не чу смъртен вик.
Мина секунда, две, три, четири, пет. Тя вдигна поглед и видя, че всички се взират към мястото, където бяха Хю и Едуард.
Обърна се бавно, за да види какво е станало.
Едуард лежеше по гръб, съвсем жив, загледан в острието, допряно до гърлото му.
— Защо се колебаеш? — попита Дънстън. — Приключвай с това. Тази нощ беше достатъчно дълга за всички ни.
— Има няколко въпроса, чиито отговори искам да разбера — отвърна Хю. — Завържи го и го заведи в крепостта, Алейн. Хвърли го в тъмницата. Ще говоря с него утре.
Да, милорд. — Алейн забърза да се погрижи за пленника.
Хю най-после съсредоточи вниманието си върху Алис. Очите му все още горяха, но иначе изглеждаше толкова спокоен, сякаш току-що излизаше от банята.
— Е, мадам, определено си имаш начин да разнообразяваш нощите ми.
— А ти, милорд, определено си легенда. — Алис погледна към блестящите скъпоценни камъни, разпилени по каменния под. — Очевидно никога не се проваляш, когато става въпрос за неща, които ти принадлежат.
— Алис?
— О, Хю. — В очите й напираха сълзи на облекчение. — Знаех си, че ще ме спасиш. Всъщност ти винаги го правиш, милорд.