— Снощи той си играеше с теб. Алис, чуй ме, Еразъм от Торнууд е сеньор на сър Хю. Знаеш ли какво означава това?
Алис отново взе перото си и започна да почуква замислено с края му по устните си.
— Чувала съм за Еразъм. Говори се, че е доста влиятелен.
— Да, а това прави и този сър Хю също толкова влиятелен. Трябва да внимаваш. Не си мисли, че можеш да сключваш сделки със сър Хю, сякаш си някой амбулантен търговец на селския пазар. Би било истинска лудост.
— Глупости. — Алис се усмихна окуражително. — Прекалено много се тревожиш, Бенедикт. Напоследък често проявяваш този недостатък.
— Тревожа се основателно.
— Не, не е така. Запиши си някъде, че сър Хю и аз ще се разбираме много добре.
На вратата се появи една едра фигура, хвърляща широка, тъмна сянка върху килима. На Алис й се стори, че в стаята изведнъж стана студено. Погледна към вратата. Там стоеше Хю.
— Изразявате гласно собствените ми мисли, лейди Алис — каза той. — Радвам се да разбера, че мислим по един и същ начин по въпроса.
Кожата на Алис настръхна тревожно, когато дълбокият му глас изпълни кабинета. Той говореше много тихо, но гласът му сякаш можеше да заглуши всеки друг звук. Птицата на перваза на прозореца млъкна. Чаткането на конски копита долу на двора заглъхна.
Стомахът на Алис се сви тревожно. Взираше се несъзнателно в Хю. За първи път го виждаше след снощи. Нямаше търпение да разбере дали присъствието му ще има същия странен ефект върху нея и на сутринта.
И точно така беше.
Въпреки здравия си разум, тя смяташе Хю за най-неустоимия мъж, който някога е виждала. На дневна светлина не беше така красив, както вечерта, но въпреки това нещо в него я привличаше.
Сякаш бе придобила някакъв нов усет и вече нямаше само обичайните сетива. Реши, че това е доста интригуващ проблем от гледна точка на естествената философия.
Бенедикт се обърна рязко с лице към Хю и бастунът му се удари в бюрото на Алис.
— Милорд. — Челюстта му се стисна. — Сестра ми и аз имахме частен разговор. Не сме те видели да идваш.
— И друг път са ми казвали, че трудно се забелязвам. Ти ли си Бенедикт?
— Да, милорд. — Бенедикт изпъна рамене. — Аз съм братът на Алис и не смятам, че трябва да се срещаш насаме с нея. Не е прилично.
Алис вдигна поглед към тавана.
— Бенедикт, моля те, това е смешно. Не съм някоя млада девица, чиято репутация трябва да се пази. Сър Хю и аз просто възнамеряваме да разговаряме по бизнес-въпроси.
— Не е правилно — настоя Бенедикт.
Хю се облегна на рамката на вратата и кръстоса ръце на гърдите си.
— Какво си мислиш, че ще правя с нея?
— Не знам — смутолеви Бенедикт — Но няма да го позволя.
Алис изгуби търпение.
— Бенедикт, достатъчно. А сега ни остави. Сър Хю и аз трябва да поговорим.
— Но, Алис…
— Ще се видим по-късно, Бенедикт.
Лицето на брат й стана пурпурночервено. Той се намръщи към Хю, който само сви рамене и се дръпна от вратата, за да му направи път.
— Не се страхувай — каза му тихо Хю. — Давам ти дума, че няма да насиля сестра ти.
Бенедикт стана още по-червен. Хвърли един последен гневен поглед към Алис и излезе в коридора.
Хю изчака, докато се отдалечи, после погледна Алис в очите.
— Гордостта на един млад мъж не е шега работа. Необходимо е да се проявява деликатност.
— Не се тревожи за брат ми, милорд. Аз отговарям за него. — Алис махна с ръка към един стол. — Моля, седни. Имаме много да говорим.
— Да. — Хю погледна към стола, но не седна. Отиде до горящия мангал и протегна ръце над него — Това и ще направим. Каква е тази сделка, която искаш да сключиш с мен, лейди?
Алис го гледаше с нетърпение, което не можа да скрие. Изглеждаше благоразположен. По нищо не личеше, че ще й бъде трудно. Един разумен мъж, точно както бе предположила.
— Милорд, ще говоря направо.
— На всяка цена. Предпочитам прямотата. Тя спестява доста време, не мислиш ли?
— Да. — Алис сложи ръце върху бюрото си. — Готова съм да ти кажа къде точно мисля, че крадецът взе моя зелен кристал.
— Кристалът е мой, лейди Алис. Непрекъснато забравяш този факт.
— Можем да спорим за подробностите някой друг път, милорд.
Хю, изглежда, се забавляваше.
— Няма да има никакъв спор.
— Отлично. Радвам се да разбера, че сте разумен мъж, сър.
— Полагам всички възможни усилия.
Алис се усмихна одобрително.
— А сега, както вече казах, ще ти кажа къде смятам, че се намира кристалът в момента. Още нещо: дори ще се съглася да дойда с теб и да ти покажа крадеца.
Хю се замисли над думите й.
— Много добре.
— Радвам се, че го оценяваш, милорд. Но в моята част от сделката има още нещо.