— Нямам търпение да го чуя.
— Не само ще ти помогна да намериш кристала, сър, ще направя и още нещо. — Алис се наведе напред, за да подчертае думите си. — Ще се съглася да се откажа от претенциите си спрямо него.
— Претенции, които аз не приемам.
Алис се намръщи.
— Милорд…
— А какво ще поискаш в замяна на това великодушно предложение? — прекъсна я спокойно той. — Какво ще поискаш от мен, лейди Алис?
Алис се стегна.
— В замяна, милорд, искам две неща. Първото е: след две години, когато брат ми стане достатъчно голям, да организирате неговото заминаване за Париж или евентуално за Болоня, за да може да ходи на лекции там. Искам той да изучи хуманитарните науки и особено правото, за да може след това да заеме висока позиция в някой съд или в дома на някой богат благородник.
— Брат ти иска да стане секретар или чиновник?
— Той няма много голям избор, милорд. — Алис стисна ръцете си в юмруци. — Аз не успях да защитя законното му наследство от чичо ни, следователно трябва да се погрижа за Бенедикт.
Хю я изгледа замислено.
— Много добре, това явно е твой избор. Готов съм да финансирам обучението му в замяна на получаването на кристала.
Алис се отпусна. Най-лошото мина.
— Благодаря, милорд. Радвам се да го чуя.
— А какво е второто нещо, което ще ми поискаш?
— Много дребна молба, милорд, която не би затруднила човек с твоето положение — каза бързо тя. — Всъщност смея да кажа, че едва ли ще ти направи някакво впечатление.
И за какво точно става дума, лейди?
— Моля да ми осигуриш зестра.
Хю изучаваше въглените в мангала, сякаш там виждаше нещо много интересно.
— Зестра? Искаш да се омъжиш?
Алис се подсмихна.
— За Бога, кое те кара да мислиш така, милорд? Разбира се, че не искам да се омъжа. За какъв дявол ми е съпруг? Желанието ми е да вляза в манастир.
Хю бавно се извърна към нея. Кехлибарените му очи блестяха.
— Мога ли да попитам защо?
— За да продължа изучаването на естествената философия, разбира се, Ще ми е необходима голяма библиотека, каквито има само в богатите манастири. — Алис се покашля. — А за да вляза в добър манастир, ще ми е необходима солидна зестра.
— Разбирам. — Изражението му беше като на ястреб, току-що забелязал плячката си. — Жалко.
Сърцето на Алис се сви. За миг на лицето й се изписа открито разочарование. Само до преди малко беше толкова уверена, че той ще се съгласи и на това условие.
Започна отчаяно да изброява аргументите си:
— Милорд, моля те, помисли добре. Зеленият кристал явно е много важен за теб. Аз мога да ти помогна да го получиш, а това би трябвало да си струва разходите за зестрата ми.
— Не ме разбра, лейди. Готов съм да ти осигуря булчинска цена.
Тя засия.
— Наистина ли?
— Да, но ще поискам и булката, заедно с цената.
— Какво?
— Или поне обещание.
Алис беше прекалено изумена, за да може да мисли ясно.
— Не разбирам, милорд.
— Не? Съвсем просто е. Ще получиш това, което искаш от мен, лейди Алис. Но в замяна аз настоявам да се сгодим, преди да тръгнем по следите на зеления кристал.
Глава 3
Хю не би се изненадал да разбере, че това е първият път в живота на Алис, в който тя губи дар слово.
Гледаше големите й зелени очи, полуотворените устни и изумлението, изписано на лицето й, с малко забавление и с немалко задоволство. Съмняваше се, че са много мъжете, притежаващи дарбата да я накарат да млъкне.
Започна да разглежда стаята, докато я чакаше да се опомни. Това, което видя, не го изненада. За разлика от повечето останали помещения в Лингууд Хол, тази стая беше добре изметена, прахът беше избърсан. Във въздуха се носеше ароматът на пресни билки. Това го бе очаквал.
Снощи, докато вечеряше с есетра, полята обилно с пикантен студен зелен сос и добре подправена с праз лук, остана силно впечатлен от таланта на Алис да върти домакинство. Тази сутрин обаче разбра, че каквато и магия да бе използвала за подготовката на вечерята, тя не се простираше върху останалата част от домакинството на сър Ралф, с изключение на стаите в това крило. Това очевидно бяха покоите на Алис и брат й.
Тук всичко беше безукорно чисто. Ред цареше навсякъде — от грижливо подредените по стените картини до блестящите подове.
Светлината на новия ден му бе разкрила един по-различен външен вид на останалата част от владението на сър Ралф. Гардеробите с мирис на мухъл, непометените подове, мръсните килими и миризмата на влага бяха ясен знак, че Алис не си правеше труда да използва магията си извън собствения си малък свят.
Тук, в работния й кабинет, Хю откри не само чистотата, която бе очаквал, но също така и голям брой странни и любопитни предмети.