— Моите съболезнования.
Алис въздъхна тихо.
— Тъкмо бе получила една пратка странни, необикновени билки и гореше от нетърпение да започне опити с тях.
— Опити?
— Да, тя непрекъснато вареше отвари. Този път смеси малко от новите билки по рецепта, която бе открила наскоро. Предполагаше се, че отварата ще облекчава болки в стомаха и червата. Но без да иска, изпила прекалено много от нея. Това я уби.
По гърба на Хю полази студена тръпка.
— Майка ти е поела отрова?
— Беше нещастен случай — бързо каза Алис, очевидно разтревожена от извода му. — Казах ти, че правеше опит.
— Правила е опити със себе си? — попита невярващо той.
— Тя често изпробваше нови лекарства върху себе си, преди да ги даде на болните.
— Моята майка умря по подобен начин — чу се да казва Хю, преди да се замисли дали е разумно да й се доверява така. — Изпи отрова.
Красивите очи на Алис се изпълниха с тихо съчувствие.
— Много съжалявам, милорд. И твоята майка ли се занимаваше със странни билки?
— Не. — Хю пусна червения камък, ядосан на себе си заради тази липса на дискретност. Той никога не обсъждаше самоубийството на майка си, нито пък факта, че тя нарочно бе дала смъртоносната отрова на баща му преди сама да я изпие. — Това е дълга история, която не ми се разказва.
— Да, милорд. Тези неща са доста болезнени.
Съчувствието й го дразнеше. Не беше свикнал на подобни неща и нямаше никакво желание да ги окуражава. Съчувствието беше белег за слабост.
— Не ме разбра, лейди. Когато казах, че съм жертва на проклятие, нямах предвид болест на тялото.
Тя го изгледа въпросително.
— Разбира се, нямаш предвид магическо проклятие?
— Всъщност — да.
— Но това е пълна глупост — изсумтя Алис. — За Бога, не обичам да се занимавам с хора, които вярват в магии и проклятия.
— Нито пък аз.
Алис сякаш не го чу. Мислите й вече бяха насочени в друга посока.
— Знам много добре, че напоследък образованите мъже често ходят в Толедо, за да търсят древните тайни на магията, но съм сигурна, че само си губят времето. Магия не съществува.
— Случайно съм съгласен с теб относно магиите — каза Хю. — Но аз съм практичен човек.
— Е, и?
— В този случай стигнах до извода, че най-бързият начин да постигна целите си, е, като се подчиня на изискванията на една стара легенда, която в едната си част е проклятие.
— Легенда?
— Да. — Хю взе парче мътен розов кристал и го вдигна към светлината. — Добрите хора от Скарклиф са имали много господари през последните няколко години. Никой от тях не се е харесал на местните. И никой не е живял дълго.
— И ти възнамеряваш да си изключение, така ли?
— Да, лейди. — Хю остави кристала, облегна се на масата и сложи ръка на дръжката на меча си. — Скарклиф е мой и ще се държа за него, докато съм жив.
Тя разгледа лицето му.
— Не се съмнявам в намерението ти, милорд. И каква точно е тази легенда?
— Според нея истинският господар на Скарклиф трябва да постигне две неща. Първо, той трябва да пази последния останал камък от едно старо съкровище. И, второ, трябва да открие останалите Камъни на Скарклиф.
Алис премига.
— Значи зеленият кристал наистина е ценен?
Хю сви рамене.
— Да, в очите на хората ми. Те вярват, че той е част от голяма сбирка безценни скъпоценни камъни. Всички, с изключение на зеления кристал, са изчезнали преди много време. През последните години той се е пазел в местния манастир. Но изчезна преди две седмици.
— Бил е откраднат, така ли?
— Да. И то в крайно неблагоприятен момент.
Тя го изгледа.
— Скоро след като ти си пристигнал, за да поемеш владението над Скарклиф?
— Да. — Дамата имаше бърз ум, помисли си Хю. — И си го искам обратно. Той ще помогне доста за потушаването на страховете и несигурността на хората ми.
— Разбирам.
— Ако се върна с камъка и с подходяща невеста, хората ми ще разберат, че възнамерявам да им бъда истински господар.
Алис сякаш се разтревожи.
— Искаш да се ожениш за мен?
— Искам да се сгодя за теб. — Едно по едно, напомни си той. Не искаше да я плаши на този етап. Имаше нужда от съдействието й. Нямаше време да си търси друга съпруга. — За съвсем малко.
— Но годежното обещание е почти толкова обвързващо, колкото и брачната клетва — възпротиви се Алис. — Някои духовници дори твърдят, че всъщност между двете няма особена разлика.
— Знаеш добре, че тези духовници са малко. На практика годежи се развалят доста често, особено ако и двете страни са съгласни. Не виждам никакъв проблем.
— Хм.
Алис мълча известно време, сключила вежди, замислена дълбоко. Хю разбираше, че оглежда предложението му от всички страни, че търси капани. Той я наблюдаваше като омагьосан.