С някакво странно чувство на безпокойство установи, че тя му напомня за самия него, когато обмисля някаква стратегия. Знаеше какво точно си мисли. Сякаш можеше да надникне в ума й. Сякаш я познаваше много отдавна.
Мисълта, че умът й е остър колкото неговия и, че би могъл да работи по същия начин, го караше да губи ориентация. Не беше свикнал с мисълта, че би могъл да си прилича толкова много с някого, особено пък с жена.
Изведнъж осъзна, че винаги се е смятал за различен от другите. Бе прекарал живота си, чувствайки се така, сякаш се намира на остров, а всички останали хора са на другия бряг.
Но за един кратък миг му се стори, че Алис също е на този остров.
Алис го изгледа предизвикателно.
— Имах намерение да постъпя в манастир, щом брат ми влезе в обществото.
Хю прогони странното си усещане и се съсредоточи върху настоящия проблем.
— Не е необичайно за дама, чийто годеж е бил развален, да влезе в манастир.
— Да.
Алис не каза нищо повече и отново се замисли.
Хю изведнъж се зачуди дали изражението й би било същото, ако лежи в леглото под някой мъж.
Това го накара да се замисли дали въобще някога е спала с мъж. Алис беше на двайсет и три, все пак, и Дънкан беше прав. Въобще не можеше да се опише като срамежлива, неотворена розова пъпка.
От друга страна, явно не обичаше да флиртува. Съдейки по сбирката от камъни, изсушени бръмбари и разни уреди, изпълнили работния й кабинет, изглеждаше, че страстите й се възпламеняват от въпросите на естествената философия, а не от плътски желания.
Алис скръсти ръце на гърдите си.
— И колко точно трябва да продължи този годеж, за да постигнеш целта си, милорд?
— Що се отнася до това, не знам със сигурност, но мисля, че няколко месеца ще са достатъчни.
— Няколко месеца.
— Не е кой знае колко много време — каза равно той. — До пролетта всичко в Скарклиф ще е под контрол. — До пролетта ще се оженя за теб и ще спя с теб. — Няма къде другаде да отидеш, нали?
— Не, но…
— В такъв случай, би могла да прекараш зимата в Скарклиф. Естествено, брат ти също ще е добре дошъл.
— Ами ако ти се прииска да се сгодиш с някоя жена, за която наистина желаеш да се ожениш, докато аз живея под покрива ти, милорд?
— Ще мисля по този въпрос ако и когато той възникне.
— Не съм сигурна. Предложението ти е толкова по-различно от това, което бях запланувала.
Усещайки, че печели, Хю отново изтъкна доводите си:
— Пролетта ще дойде, преди да си се усетила. Ако не искаш да дойдеш в Скарклиф, ще помислим за друго решение.
Алис се обърна, стисна ръце зад гърба си и започна да крачи напред-назад из стаята.
— Ще ти е необходимо разрешението на чичо ми, за да се сгодиш за мен.
— Съмнявам се, че ще ми е трудно да го получа.
— Да. — Алис направи гримаса. — Той няма търпение да се отърве от мен.
— Ще подхраня нетърпението му с подходящо предложение за подправки.
Алис го изгледа още веднъж и отново продължи да крачи.
— Имаш подправки?
— Да.
— За ценни подправки ли говорим, милорд, или за някаква долнокачествена сол?
Той прикри усмивката си.
— Само най-добрите.
— Канела? Шафран? Чер пипер? Хубава бяла сол?
— И други. — Хю се поколеба, чудейки се колко може да й каже за личните си средства.
Най-преуспелите рицари, които не са наследили бащините си имоти, печелеха парите си чрез откупи и плячка. Богатството им идваше или от борба в турнири, или като продаваха мечовете си на щедри господари, които ги награждаваха за услугите им. Малцина се принизяваха дотам, че да се занимават с търговия.
Хю, разбира се, бе вземал достатъчно откупи, бе участвал в достатъчно турнири и наистина бе имал късмет в избора си на господари. Но истинският източник на бързо нарастващото му богатство беше търговията с подправки.
До този момент Хю не се бе тревожил за мнението на другите относно тези неща, но изведнъж осъзна, че не иска Алис да го презира заради това, че се занимава с търговия.
От друга страна, тя беше практична жена. Може би това няма да й направи такова впечатление. Дори увереността, че има солиден, сигурен източник на доходи, би могъл да я увери в сериозността на намеренията му.
Хю бързо премисли възможностите и реши да рискува с истината.
— По принцип не го огласявам — каза тихо той, — но не разчитам единствено на меча си, що се отнася до доходите ми.
Тя го изгледа изненадано.
— Търгуваш с подправки, милорд?
— Да. През последните няколко години търгувам интензивно с няколко търговци от Изтока. Ако решиш да влезеш в манастир, ще мога да ти осигуря наистина солидна зестра, лейди.