— Разбирам. Ще ми е необходима хубава зестра, ако искам да вляза в добър манастир.
— Естествено. Манастирите са придирчиви като съпрузи, нали?
— Особено ако трябва да приемат жена с уронена репутация — промърмори Алис. — А ако дойда да живея при теб като твоя годеница и в крайна сметка не се оженим, репутацията ми ще е направо плачевна.
Хю кимна.
— Хората ще сметнат, че сме живели заедно като съпруг и съпруга. Но, както и ти каза, една подходяща зестра ще убеди всеки добър манастир да не обръща внимание на подобни дребни подробности. Ще те посъветвам да не казваш на сър Ралф, че възнамеряваш да платиш голяма зестра за мен, сър, иначе е много вероятно да се опита да те измами.
Устните му се разтеглиха в усмивка.
— Нямам никакво желание да бъда измамен, лейди Не се тревожи, имам доста голям опит в сделките. Кълна се, че ще се постарая да не платя прекалено много за теб.
Тя се намръщи.
— Сър Ралф няма никакви скрупули. Той открадна наследствения имот на брат ми.
— Може би ще успея да компенсирам това, като те открадна от него срещу дребно подаяние.
— И ще направиш всичко това в замяна на помощта ми за откриването на зеления камък и временния ни годеж?
— Да. Това е най-краткият, най-удобният път към целта ми.
— И следователно, това е пътят, който си избрал — промърмори под носа си тя.
— Не обичам да си губя времето.
— Ти си смел човек, милорд.
— Имам чувството, че си приличаме — каза тихо Хю.
Алис спря рязко. Изразителното й лице сияеше от въодушевление.
— Много добре, милорд, ще се съглася с условията ти. Ще прекарам зимата при теб в Скарклиф като твоя годеница. Напролет отново ще обмислим положението.
Хю се изненада от радостта, която го обзе. Това е просто една бизнес-сделка, напомни си. Нищо повече. Опита се да овладее ентусиазма си.
— Отлично — каза просто той. — Сделката е сключена.
— Само че предполагам, че ще се сблъскаме с голям проблем.
— И какъв е той?
Алис спря пред астролабията.
— Струва ми се, че въпреки че чичо ми ще е много доволен от възможността да се отърве от присъствието ми в дома си, не е много вероятно да повярва на добрия си късмет.
— Не се тревожи, лейди Алис. — Хю нямаше търпение да продължи нататък сега, когато сделката вече беше сключена. — Казах ти, ще се оправя с чичо ти.
— Но той ще е много подозрителен относно внезапното ти желание да се ожениш за мен — настоя тя.
Хю се намръщи.
— И защо?
— В случай, че е убягнало от вниманието ти — каза кисело тя, — аз съм малко над нормалната възраст за булка.
Хю се усмихна леко.
— Една от причините да отговаряш толкова добре на изискванията ми, лейди Алис, е това, че вече не си млада лекомислена невинна девойка.
Тя сбърчи нос.
— А, това ли било? Значи не би искал да сключиш подобна сделка с жена, която все още е почти дете, или с някоя, която няма никакъв опит.
— Права си. — Хю отново се зачуди колко ли точно опит има Алис. — Имам нужда от бизнес-съдружник, не от капризна невеста, която ще се цупи и ще мърмори, когато нямам време да я забавлявам. Искам практична жена на зряла възраст.
По лицето й пробяга замислено изражение.
— Практична жена на зряла възраст. Да, това е много точно описание, милорд.
— Тогава няма причина нашето споразумение да бъда забавяно.
Алис се поколеба.
— Отново се връщаме на проблема за убеждаването на чичо ми, че ти наистина искаш да се ожениш за мен.
— Казах ти: можеш да оставиш това на мен.
— Страхувам се, че няма да е толкова лесно, колкото явно ти се струва. Веднага след като сър Ралф доведе мен и брат ми тук, в Лингууд Хол, той направи няколко опита да ме омъжи.
— И те са се провалили, доколкото виждам.
— Да. Чичо ми толкова се отчая, че дори предложи малка зестра за мен, но дори и с нея никой от съседите му не се съгласи да го отърве от мен.
— Нямала си нито едно предложение? — Хю беше изненадан. Все пак зестрата си беше зестра и винаги можеха да се намерят бедни мъже, които отчаяно имат нужда от нея.
— Един-двама рицари с малки имения наблизо дори дойдоха на гости, за да ме видят с очите си. Но след като се запознаха с мен, бързо изгубиха интерес.
— Или бяха убедени да изгубят интерес? — попита сухо Хю.
Лицето й леко порозовя.
— Е, да, не успях да ги изтърпя за повече от няколко минути. Мисълта, че се омъжвам за някой от тях, беше достатъчна, за да ме доведе до истерия.
— Истерия? Не ми приличаш на жена, която страда от подобни неща.
Очите й блеснаха.
— Уверявам те, успях да получа изключително тежки пристъпи пред двама от кандидатите ми. И други не дойдоха.