— Смяташ перспективата да останеш в дома на чичо си за по-благоприятна от брака?
Алис сви рамене.
— Досега това беше по-малката от двете злини. Докато съм неомъжена, имам някакъв шанс да постигна целите си. Омъжа ли се, съм изгубена.
— Нима бракът е толкова ужасно нещо?
— Бракът с който и да е от простаците, които избра чичо ми, би бил непоносим — отвърна разпалено Алис. — Не само защото щях да бъда нещастна, а защото никой от тях не би проявил търпение спрямо брат ми. Мъжете, обучени като войници, са склонни към жестокост спрямо младежи, които не могат да станат такива.
— Разбирам — каза нежно Хю. Сега осъзна, че тревогата за брат й стои в основата на почти всичките й решения.
Алис стисна устни.
— Баща ми охладня към Бенедикт, когато той падна от понито си и осакати крака си. Казваше, че Бенедикт никога не може да бъде обучен за рицар и следователно е безполезен. След нещастието той почти не обръщаше внимание на сина си.
— Разбираемо е защо не искаш да изложиш Бенедикт на подобно отношение от страна на друг мъж.
— Да. Брат ми изстрада достатъчно от пренебрежението на баща ми. Аз правех всичко възможно, за да компенсирам лошото му отношение, но то не беше достатъчно. Нима е възможно някой да заеме мястото на бащата за едно момче?
Хю си спомни за Еразъм.
— Не е лесно, но е възможно.
Алис потрепери леко, сякаш пропъждаше неприятни спомени.
— Е, това не е твой проблем. Аз ще се погрижа за Бенедикт.
— Много добре. А аз веднага ще говоря със сър Ралф. — Хю се обърна, за да излезе.
Беше много доволен от разговора си с Алис, Наистина, бе успял да я убеди единствено да се сгоди за него, но един годеж си беше почти сватба. Заведе ли я веднъж в Скарклиф, тогава щеше да се тревожи за подробностите от споразумението им.
Алис вдигна бързо ръка, за да привлече вниманието му.
— Един момент, сър Хю.
Той спря и се обърна вежливо.
— Да?
— Предупредих те, че не бива да събуждаш подозрението на сър Ралф и така да го предизвикаш да поиска кралски откуп за ръката ми. Трябва да измислим разумно обяснение на внезапното ти желание да се ожениш за мен. В крайна сметка, ние току-що се запознахме, а и аз нямам никаква зестра.
— Ще измисля нещо.
Тя го изгледа въпросително.
— Да, но какво?
Хю я гледа известно време. На утринната светлина косите й имаха много приятен оттенък. Прямият й, откровен поглед го привличаше. А извивката на гърдите й под синята рокля наистина беше съблазнителна.
Направи една крачка назад към нея. Устата му внезапно пресъхна и той усети силно стягане в слабините.
— Очевидно е, че при създалите се обстоятелства има само едно разумно обяснение на желанието ми да поискам ръката ти.
— И какво е то, сър?
— Страст.
Тя се опули, сякаш току-що й бе заговорил на някакъв странен, непознат език.
— Страст?
— Да.
Той направи още няколко крачки към нея и разстоянието между тях се стопи.
— Глупости. Никога няма да убедиш чичо ми, че легендарен рицар като теб е толкова… толкова безмозъчен, че да се ожени по толкова банална причина, милорд.
Той спря и сложи ръце на деликатните й рамене. Изуми се от приятното усещане, което изпита. Алис имаше фина структура, но беше здрава. Излъчваше някаква женска сила, която го вълнуваше. Беше наистина жива под ръцете му. Беше достатъчно близо, за да усети аромата на билки от косите й.
— Грешиш, мадам. — Езикът му едва се обръщаше в устата. — Безмозъчната страст очевидно е единствената причина, достатъчно силна, за да накара един мъж да забрави здравия разум.
Преди да е осмислила думите му, Хю я придърпа в прегръдката си и покри устните й със своите.
И тогава разбра за първи път, че желанието да я целуне е горяло в него още от първия миг, в който я видя в осветената от свещи зала.
Тя беше магическо създание. Никога преди не бе докосвал жена като тази.
Това беше лудост. Никоя жена не биваше да му влияе така.
Знаеше, че най-лесният начин да се отърве от това опасно чувствено любопитство, което го мъчеше, бе да се поддаде на импулса. Но сега, когато усети лекото потреперване на Алис в ръцете си, той се зачуди дали не е освободил сила, която ще е много по-трудна за управление, отколкото бе смятал.
Тя стоеше неподвижна, сякаш не беше сигурна как трябва да реагира.
Хю се възползва от объркването й и продължи да се наслаждава на вкуса й.
Устните й бяха топли и влажни като смокини, потопени в мед.
Не можеше да им се насити.
Да целува Алис, беше по-опияняващо от влизането в склад, пълен с редки подправки. Тя беше всичко, което тъмните мечтания на нощта му бяха обещавали. Сладка, мека, благоуханна. В нея гореше пламък, онзи огън, които възпламеняваше всички сетива на мъжа.