— Милорд, ти не разбираш.
— Не, лейди, ти не разбираш. Спирам тази игра, която толкова ти харесва да играеш. Донеси камъка сега или ще си заслужиш онова, което ще последва.
— Алис! — извика Ралф. — Направи нещо.
— Да — каза Хю. — Направи нещо, лейди Алис. Донеси ми веднага зеления кристал.
Алис изпъна рамене и се подготви да съобщи лошата новина.
— Страхувам се, че не мога да го направя, милорд.
— Не можеш или не искаш? — попита тихо Хю.
Алис сви рамене.
— Не мога. Разбираш ли, напоследък ме сполетява същата съдба, която преследва и теб.
— За какво, в името на дявола, говориш сега?
— Зеленият кристал ми беше откраднат само преди няколко дни, милорд.
— За Бога — прошепна Хю. — Ако целиш да ме разгневиш с тази главоблъсканица от неистини и подвеждащи думи, няма да успееш, мадам. Предупреждавам те, че резултатът може и да не ти хареса.
— Не, милорд — бързо каза Алис. — Казвам ти самата истина. Камъкът изчезна от ателието ми преди по-малко от седмица.
Хю изгледа студено, въпросително Ралф, който кимна навъсено. Хю върна погледа си към Алис, приковавайки я безмилостно с него.
— Ако това е вярно — каза студено той, — защо не ми беше казано веднага след като пристигнах тук тази вечер?
Алис отново се покашля.
— Мнението на чичо ми беше, че — тъй като камъкът е моя собственост — аз трябва да ти кажа за загубата му.
— И едновременно с това да изразиш претенциите си спрямо него? — Усмивката на Хю доста наподобяваше ръба на добре наточено острие на меч.
Нямаше никакъв смисъл да отрича очевидното.
— Да, милорд.
— Обзалагам се, че е било твоя идея да забавиш уведомяването ми за загубата на камъка за след като се нахраня добре — промърмори Хю.
— Да, милорд. Майка ми често казваше, че мъжете са по-разумни, след като се нахранят. А сега, искам да ти съобщя, че имам план за това, как да открием камъка.
Хю сякаш не я чу. Изглеждаше дълбоко замислен.
— Не мисля, че някога съм срещал жена като теб, лейди Алис.
Вниманието й веднага се отклони. Неочаквано удоволствие я стопли отвътре.
— Намираш ли ме интересна, милорд? — Едва се осмели да добави останалото: — В интелектуален смисъл?
— Да, мадам. Много интересна.
Алис се изчерви. Никога не бе чувала подобен комплимент от мъж. Никога не бе чувала някакъв комплимент от мъж. И това я развълнува. Фактът, че Хю я намира толкова интересна, колкото тя намира него, беше наистина вълнуващ. Положи усилие да пропъди непознатото усещане и да се върне на темата.
— Благодаря, милорд — каза тя с впечатляващо за обстоятелствата спокойствие. — А сега, както ти казвах, когато разбрах, че ще ни посетиш, измислих план, чрез който бихме могли да открием кристала заедно.
Ралф се опули.
— Алис, какви ги говориш?
— Съвсем скоро ще обясня всичко, чичо. — Алис сияеше срещу Хю. — Сигурна съм, че искаш да чуеш подробностите, милорд.
— Малко, съвсем малко мъже в миналото са се опитвали да ме измамят — каза Хю.
Алис се намръщи.
— Да те измамят ли, милорд? Никой тук не се опитва да те измами.
— И тези мъже сега са мъртви.
— Сър, мисля, че трябва да се върнем на въпроса — каза хрипливо Алис. — Сега, когато и двамата проявяваме интерес към зеления камък, логично е да обединим силите си.
— Имаше също така — казвам го със съжаление — една-две жени, които играеха опасни игрички с мен. — Хю спря. — Но се съмнявам, че би желала да узнаеш подробности от съдбата им.
— Милорд, отклоняваме се от темата.
Хю потърка ръба на чашата си.
— Но сега, когато си спомням за тези жени, които изпитваха търпението ми с глупави игри, бих могъл да кажа с известна сигурност, че те въобще не приличаха на теб.
— Разбира се, че не — Алис отново започна да се ядосва. — Аз не си играя с теб, сър. Точно обратното. Ще ни бъде от взаимна полза да обединим моя ум с твоите рицарски умения, за да открием камъка заедно.
— Това ще е доста трудно, лейди Алис, след като не забелязах никакво доказателство, че притежаваш някакъв ум. — Хю продължаваше да си играе с чашата. — Поне не такъв, който да не е размътен.
Алис се вбеси.
— Милорд, нанасяш ми тежка обида.
— Алис, ти ще докараш смъртта на всички ни — прошепна отчаяно Ралф.
Хю не обърна никакво внимание на домакина си. Продължаваше да наблюдава Алис.
— Не те обиждам, лейди, просто изтъквам един неоспорим факт. Умът ти трябва да е излетял нанякъде, ако вярваш, че можеш да си играеш с мен по този начин. Една истински умна жена щеше отдавна да разбере, че ледът под краката й е много тънък.
— Милорд, мисля, че чух достатъчно глупости — каза Алис.