— Е, какво сте ме зяпнали така? — запита момичето. — И, моля, не си въобразявайте само, че вие сте ме открили. Просто формата на вашата антена добре пасна в пространствено-временната извивка. Иначе никога не бихте ме видели, както не можете да видите и ушите си. А аз отдавна ви наблюдавам. Забавно живеете!
Кларинет машинално огледа стаята и се почувствува крайно неловко. Едно е да се явиш пред хубавичка жена след старателна подготовка, а друго — да те изненада неподготвен в собствената ти стая. Сваленото онзи ден бельо, свито на топка, бе захвърлено до неоправеното легло. На масата до поялника и колофона се търкаляше омазнена хартия с огризки от хляб и скелети на пушена риба — останки от снощната му вечеря. На перваза на прозореца, наредени като войници, се мъдреха неизмити бутилки от кефир. Безобразие!
Кларинет закопча карираната риза на гърдите си, завря под масата босите си крака в подпетени чехли и изобрази на лицето си нещо като усмивка:
— Така ли? И на какво дължа това внимание?
Момичето се намръщи:
— Както и да движите устните си, аз все едно не ви чувам. Отговаряйте на въпросите ми с жестове. Ако е да — кимнете с глава, ако е не — поклатете я. Ясно?
— Ясно — смутено каза Кларинет.
— Разбрахте ли, или не разбрахте?
Кларинет кимна.
— Така е вече добре. Можете ли да изработите таймерен радиопредавател?
— Какво представлява?
— Колко сте несхватлив! Можете или не можете?
Кларинет поклати глава.
— Естествено! — усмихна се момичето. — Та как ще можете, след като по ваше време не ги е имало още. Допотопна техника. И подходящи части сигурно нямате. Ще се наложи да ви го трансмутирам. Измерете разстоянието от центъра на вашата антена до средата на масата по вертикала и хоризонтала. Запишете резултата на листче. Надявам се, че умеете да мерите.
Кларинет порови в чекмеджето с инструменти и извади оттам ръждясала метална ролетка.
Момичето го наблюдаваше с иронична усмивка.
— Не така. Прекарайте мислено два перпендикуляра. Така. Запишете. Сега до повърхността на масата. Отлично! Покажете ми да видя какво се получи.
Кларинет поднесе към екрана листчето със записаните цифри.
— Да допуснем, че не сте сгрешили — понамръщи се тя. — Махнете от масата всички боклуци. Телевизора можете да изместите на края. Внимателно! Да не обърнете антената в друго положение! Сега се отдръпнете по-надалеч и не се плашете. Раз, два, три!
Кларинет направи назад няколко крачки към вратата и в съшия миг на масата се появи нещо. Нито облаче, нито слънчево зайче, нито… Впрочем, преди да разбере какво е точно, замириса на опърлено и по старата мушама запълзя кафяво петно, а скоро след това почна да излиза и дим.
— Некадърник! — каза непознатата. — Не може и да мери, както трябва. Какво стоите? Гасете по-скоро!
Кларинет се завтече към кухнята, като забрави в бързината да притвори вратата. Когато се връщаше тичешком с чайника, пред стаята му вече стоеше и душеше Будилов.
— Да няма пожар у вас?
— Не, просто изгорих с фаса мушамата.
Будилов понечи да влезе, но Кларинет хлопна под носа му вратата и я заключи.
Междувременно масата вече се бе подпалила. Кларинет изля върху нея чайника, но не беше достатъчно и се наложи да тича за втори.
— Стига! — каза момичето. — Чувате ли? Стига, така всичко ще объркате. Вземете предавателя.
Кларинет измъкна от овъглената дупка малка черна кутийка.
— Е, говорете де!
— Какво да говоря? — обърка се Кларинет.
— Как се казвате?
— Юра.
— Добре. Вижте какво, Юра: никакви въпроси, иначе ще се наложи да прекъсна всякакви контакти с вас. Каквото трябва да знаете, ще ви го кажа сама. Впрочем името ми е Маша.
— Много ми е приятно! — каза Кларинет.
Маша насмешливо се поклони.
— Намираме се с вас в една и съща точка на пространството, но сме разделени с временен интервал. Какъв — не е важно. Вие сте там, а аз съм тук, в бъдещето. Ясно?
— Къде?! — запита смаян Кларинет. — Къде се намирате?
— В Ленинград, къде другаде?
— Извинете — промърмори Кларинет, — но това е, тъй да се каже…
— Никакво тъй да се каже. Аз съм историк-лингвист, занимавам се с поезията на двадесети век. Съгласен ли сте да ми помогнете?
— Изобщо… аз никога…
— И аз никога не съм разговаряла с такъв… с една дума, ще ми помогнете ли, или не?